Не мисля, че някога ще забравя гледката на сребристото пежо, което стоеше смазано под тонове тухли и замазка от паднала преди минута сграда на ул. "Алабин" 39 в София. Цялата улица и пресечките наоколо бяха в прах. Аларми на автомобили виеха, събудени от чудовищния трясък на разрушението. Полицаи се суетяха и се чудеха какво става. Дали това не е терористичен акт? И как да не го помислиш - това беше времето на "Ал Кайда", а подобна гледка софиянци не бяха виждали от Втората световна война. Оказа се, че е атентат от организацията "Обща безотговорност".

По ирония на съдбата минах край мястото на инцидента 2 минути по-рано. Сирените на пожарните обаче ме върнаха да видя какво е станало - затова го помня. Две момичета загинаха абсолютно нелепо и ненужно в инцидент, който сигурно е могъл да бъде избегнат.

Кметът на столицата по онова време - Бойко Борисов, нареди незабавни проверки на всички опасни сгради в столицата и инспектори тръгнаха с тефтери, писалки, фишове за препоръки и глоби из София. И отчетоха там нещо си. Всички нас обаче ни вълнуваше кой е собственик на фаталната сграда. Кой е позволил ремонта? Кое е техническото лице, ръководещо строителната дейност? Интересуваше ни най-вече заради желанието това убийство да не остане без възмездие. Възмездието няма как да върне нечий живот или щастието. Но то трябва да бъде спирачка пред следващи подобни трагедии.

Пет години по-късно дори и съдът официално определи: никой не е виновен. Възмездие няма, трагедиите продължават.

Тази седмица стана поредният инцидент. Парапетите на тераса от сграда в центъра на София се откъснаха и това струваше живота на едно момче, а други две момичета са в тежко състояние. Излишно е да гадаем дали ще има възмездие, или не, защото практиката в България е красноречива в това отношение. След първите дни на загриженост, която ще проявят от Столичната община, от МВР и различните контролни служби, случаят отново ще потъне в забвение - излишно е да спорим.

Не е вярно, че няма изход. Категорично съм против да се примиряваме със загубата по толкова нелеп начин на човешки живот и да казваме: "Нищо не може да се направи - инцидент". Очевидно е, че нещо куца, за да има истинска превенция и тук вината не е само в правораздавателната ни система. Липсва ни отговорността.

Отговорността може да се търси в собствеността и в контрола.

Собственикът трябва да бъде отговорен за състоянието на имота, който притежава. Ако се върнем на случая "Алабин", би следвало който притежава сградата, да си носи последствията от трагедията. Ако е наел компания за ремонт и има сключен договор с нея, то отговорността се прехвърля на собственика на фирмата, на мениджъра или на техническото лице. Ако, не дай си боже, нещата излязат извън контрол (случва се), поради някакви обстоятелства, то тези отговорни лица трябва да обезопасят мястото, за да няма риск за минувачите. Иначе казано, наредбите, каноните трябва да са простички. Толкова прости, че никой да не иска да рискува и да ги нарушава, защото там някъде ще стои неговото име и опцията за затвор.

Вероятно може да се спори дълго дали е възможно собствениците на имоти в центъра, където са най-старите и опасни сгради, да бъдат принудени да бъдат добри стопани. Идеалните резултати едва ли са постижими, но е възможно да се доближим до тях.

Едно просто сравнение показва, че не всички възможности са изчерпани. Ако при автомобилите има изисквания за технически преглед - именно заради безопасността на участниците в движението, какво пречи такова изискване да има за сградите? Вярно това не трябва да се случва всяка година и да - трябва да се прави разлика между нови кооперации и стари. Но собствениците трябва да носят отговорност!

Приема се единодушно забележката, че хората не са инженери, за да знаят на какъв опън трябва да издържат парапетите и точно заради това един преглед от експерти изглежда справедлив. Когато специалист е прегледал сградата и е дал тапията, вече носи отговорност.

Но как да накараш хората да се бръкнат с някой лев за подобно упражнение? Все пак ако сега направим анкета с един-единствен въпрос: "Съгласен ли сте да плащате такса технически преглед, за да спрат инцидентите", ще получим множество отговори "Нека да мрат!". Гарантирам.

Финансовият фактор винаги е стимул в дисциплинирането при подобни упражнения. Например по-висок данък за собствениците, които нямат подобна експертиза. Например сериозни глоби за наемодатели, които отдават, без да имат гаранция за безопасността на имота. Варианти много.

Тук е и ролята на общината като контрольор. Това общинските чиновници го могат добре - да бъдат като куки. И така наистина е по-добре. Експертизата - на експертите, контролът - на чиновниците.

Нека се отървем от илюзията, че София расте, но не старее. Старее си и най-много стареят сградите в центъра, които са от времето на Фердинад. Те по-безопасни няма да станат от само себе си и затова трябва система за превенция, а не просто извинителни кампании.