:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,770,686
Активни 179
Страници 18,309
За един ден 1,302,066

Тежко болен събира авери в Народния театър

"Вълните" на Арлет Ричи е изискан спектакъл, но "хлъзгав" във фабулата и внушенията си
Снимка: Атанас Кънчев
Подобно на морските вълни героите в пиесата винаги се завръщат.
В хотел на английския бряг се преобразява камерната сцена на Народния театър "Иван Вазов", където преди дни се състоя премиерата на "Вълните (по повод на Вирджиния Улф)" от Арлет Ричи. Авторката на пиесата, в случая и режисьор на спектакъла, е позната на зрителите още като сценарист на филма "Затворникът от Танжер" (2005).

Стъпаловидна тераса, оградена с бели парапети, е мястото, където петима неразделни в детството приятели се срещат във времето между двете войни (сценограф е Чавдар Гюзелев). След почти двайсетгодишна раздяла те се виждат по инициатива на неизлечимо болния Бърнард (Ивайло Герасков) - понастоящем издател и неуспял писател, баща на три деца. Останалите от "групичката на петдесетгодишните" са Невил, Рода, Джини и Сузан, в чиито роли публиката гледа Юлиан Вергов, Мария Каварджикова, Рени Врангова и Снежина Петрова. Трудно е да се отличи някое от актьорските превъплъщения като най-добро: дали защото чужд режисьор работи с българската трупа, но Арлет Ричи е преобърнала актьорите като ръкавица: на Вергов, чийто герой е самотен ерген, самолетен конструктор, "подготвящ унищожението на човечеството", като че му е в природата да се задъхва от презрение; нищо от характерния стил на игра на Мария Каварджикова не се прокрадва в нейната всеотдайна еврейка Рода, изявена писателка феминистка. Режисьорката съумява да "изкара" пред зрителя и по-различна Снежина Петрова в ролята на домакиня и майка на пет деца. Повече от рутинно добра е играта и на Рени Врангова като добила известност певица и отявлена мъжелюбка. Сложността за актьорите произтича от това, че действието, скачайки във времето, представя героите им ту като петдесетгодишни, ту като колежани или пък като дечурлига, играещи на "Чичо доктор".

По отношение на самата постановка зрителите по-добре да не очакват конвенционален спектакъл: липсва изчистен сюжет, оформящ се ясен профил на персонажите, но най-вече - подчертани дебело послания. "Вълните" е интелектуална, дълбоко философска пиеса, драматургия на намека и на завоалирания изказ. "Приятелите от детството са единствените свидетели, че сме имали детство - нещо, в което ние самите бихме могли да се съмняваме, имайки предвид в какво сме се превърнали. Когато един приятел от детството умира, човек остарява, става смъртен и освен всичко няма кой да свидетелства, че някога сме били прекрасни деца", разсъждава Ричи.

Едва ли обаче новият спектакъл на Народния е по вкуса на всекиго, нищо чудно по една от репликите в него някой да го възприеме като чисто и просто "естетически превземки".





Снимки: Атанас Кънчев

Текст под снимка: 1. Чукналите петдесетака герои изведнъж се преобразяват в хлапета.

2. Подобно на морските вълни героите в пиесата винаги се завръщат.
725
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД