Протяжната като древногъцка трагедия финансова нестабилност у южната ни съседка продължава да държи в напрежение и зрителите, и участниците в сагата. Изминалата седмица бе особено драматична. Вероятно така е винаги, когато става дума за много пари. Играта на нерви продължи до последно, чак до самия 3 юни, когато официално бе обявено, че на Гърция ще й бъдат отпуснати следващите 12 млрд. евро по съгласувания миналата година спасителен план.

Условията за поредния заем са почти заробващи и включват още по-значително и по-бързо орязване на държавните разходи - трябва да се спестят поне 26 млрд. евро за следващите две години, както и болезненото за гърците разпродаване на най-привлекателната част от държавната собственост, тя владее общо над 75 хиляди имота. Разпродажбата трябва да започне съвсем скоро, даже още през юли, и ще включва дялове от пристанища, от държавния телеком, от Пощенска банка. Първоначалните 50 млрд. евро, които трябваше да дойдат от бързата приватизация, впоследствие бяха намалени на едва 15-30 млрд., тъй като много от държавните сгради ще бъдат отдавани под наем за много дълъг срок, а не продавани. Други имоти наистина ще бъдат продадени, но с условие да бъдат ползвани под наем пак от държавата. Във всеки случай предвижданата огромна по мащабите си приватизация накара наблюдателите да говорят за "разпродажбата на Гърция".

Ако приемем съвременна Гърция като наследница на Византия, днешната свръхзадлъжнялост на страната е изглежда в духа на историческите й традиции. Византия поне двукратно изпада в тежка финансова зависимост от външно кредитиране - през ХI-ХII в., и почти през цялото управление на Палеолозите.

Съвременна Гърция обявява фалит и официално, при шестото правителство на Харилаос Трикупис (22 юни 1892 г.-15 май 1893 г.). Получените огромни заеми са изразходвани по строго корупционни схеми, включително и за непремисленото строителство на теснолинейката по западния бряг на Пелопонес, по която днес минават само няколко влака дневно.

Министър-председателят обявява пълното опразване на държавната хазна в парламента с историческите думи: "За съжаление, ние фалирахме". Признателните потомци са издигнали внушителен паметник на този държавен мъж до старата сграда на гръцкия парламент (днес Национален исторически музей) в Атина заради заслугите му по технологичното обновяване на страната.



* * *



Представите за финансова сигурност в ранна Византия се оформят по идеите на по-стари автори. Немалък брой финансисти, историци и философи се занимават, а занимават и нас, с представите си за "правилната" финансова политика на държавата, за данъците и за държавните разходи. Всички те са единодушни, че основен залог за тази "правилна" политика е личността на императора и на управляващите изобщо, понеже "този, който управлява другите, не бива да допуска даже най-малка грешка", според историка Аврелий Виктор (IV в.). Пак той вижда само три наистина основателни разхода, които да са държавна грижа - военните разходи, разходи за управлението, но не и частните разходи на императора и двора, и осигуряването на хлебно зърно за низшите слоеве на столичното общество. Прокопий Кесарийски (VI в.), от своя страна, признава за обосновани единствено военните разходи и нищо друго.

При по-голямата част от ранните византийски императори финансовата стабилност на империята е забележителна (http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=3188§ionid=5&id=0001301). Как трябва да се постъпи обаче в случаите на изпразване на хазната? Приск Панийски е категоричен, че независимо как са били изразходвани средствата - за развлечения на двора или за жизнено важни държавни нужди, празната хазна трябва да се напълни във всички случаи. Аврелий Виктор е уверен, че събирането на допълнителни данъци е сигурно указание за неспособността на правителството да управлява държавата. Друг историк от IV в. - Амиан Марцелин, предлага универсално средство за случаите, в които разходите превишат приходите - бърза и непременно победоносна война с варварите.



* * *



Малко или много, добре или зле, съветите за финансова стабилност се спазват във Византия чак до угнетяващата стопанска криза през ХI в., когато се срива курсът на номизмата и се "разпада стопанско-социалната система на средновизантийската империя" (Г. Острогорски, 1963). Император Алексий I заварва Византия точно в разпад, та се налага още в началото на управлението си да ипотекира значително църковно имущество, за да получи малко пари в брой.

Точно по времето на Комнините Византия губи завинаги морското си надмощие, поради което се налага да плаща за използването на венецианската флота. Помощта на Венеция обаче е разорителна. Нейните търговци получават възможността да търгуват по цялата територия на Византия, включително и в столицата, без да се налага да плащат никакви мита и такси. Предоставени са им многобройни работилници и търговски помещения в Цариград, както и три пристанища в града. В замяна Венеция съвсем формално признава върховенството на византийския император, и толкова. През ХII в. венецианските търговци и техните семейства, живеещи в Цариград са вече между 10 000 и 20 000 души (въпреки Е. Христофилопулу, 2001).

В Никея император Йоан III Дука Ватаци обаче се опитва да насърчи местното производство. Когато василевсът вижда веднъж сина си, бъдещия император Теодор II Ласкарис, да се разхожда облечен в чуждоземни, бродирани със злато копринени дрехи, го чуват да казва, според летописеца Георги Пахимер: "Не знаеш ли, че тия коприни и златни бродерии са изцапани с кръвта на ромеите?"

Император Михаил VIII Палеолог (1259-1282) има нужда от флот, за да върне Цариград във Византия. Според Нимфейското споразумение (13 март 1261 г.) срещу хилава помощ от 50 кораба генуезците получават правото да търгуват без никакви мита и такси по цялата Византийска империя. Дава им се право да ползват държавни къщи и самостоятелни квартали в Солун, Енос и Адрамитий, а и по островите. Получават изцяло Смирна. Императорът обаче завзема Цариград на 25.VII.1261 г. без предвидената в Нимфейското споразумение генуезка помощ.

През 1367 г. е сключено ново споразумение, с което на генуезците е даден кварталът Галата на северния бряг на Златния рог. След 1304 г. Галата получава и укрепление, откъдето е в състояние да организира дори нападения срещу столицата. При слабия Андроник II братята Бенедето и Мануело Закария се разполагат във Фокея в Мала Азия, откъдето контролират производството на стипца - търговия, която при нормални обстоятелства би могла да напълни в голяма степен прашлясалата императорска хазна.

Венеция, която играе такава двулична роля спрямо империята, също не е забравена. Още Михаил VIII й позволява през 1277 г. да търгува без мита и такси. Венецианците също получават квартал в Цариград. Признават се венецианските владения в Егейско море и Пелопонес. Единственото задължение, което венецианците приемат в замяна, е да не влизат в съюз с враговете на Византия. Същото унизително споразумение подписва и Андроник II през 1285 г. От италианските банки в Цариград и в големите градове постепенно стават зависими всички търговци, които насочват дейността си към Черно море, арабския свят и Персия.

Венецианците са вече толкова омразни на византийското население, че през 1317 г. байлото Марко Миното пише с тъга, че венецианците понякога трябва да се правят на генуезци, за да избегнат саморазправа.

През 1321-1328 и 1341-1347 г. Византия преживява две граждански войни, които доунищожават както политическата, така и икономическата й мощ. По време на втората, между император Йоан VI Кантакузин и регентите на малолетния император Йоан V Палеолог, правителството разчита вече само на парични заеми от италианските градове. През 1343 г. императрица Анна Савойска, която стои начело на регентството, иска кредит от Венеция в размер на 30 хиляди венециански дуката с 5% годишна лихва. Като гаранция предоставя държавните скъпоценности, които остават в морската република. Когато трябва да бъде коронован император Йоан VI Кантакузин през 1347 г., церемонията е повече от жалка, украшенията по императорските корони и дрехи са направени от позлатена кожа и стъклени мъниста.

През 1351 г. император Йоан V Палеолог взима нов заем от Венеция в размер на 20 хиляди дуката за война с Генуа. Империята вече няма какво друго да заложи освен остров Тенедос. По време на пътуването на Йоан V из католическите дворове в търсене на помощ срещу османското нашествие (1369-1371 г.) венецианците го арестуват като крупен длъжник. Йоан V едва успява да се върне в Цариград с помощта на по-малкия си син Мануил, управител на Солун.

Краткият преглед на финансовата свръхзадлъжнялост на Византия през ХIV-ХV в. и пълната й, все още не напълно обяснена зависимост от италианските републики позволява да заключим, че именно Византия е първият опит на католическа Европа да създаде колониална империя. Опит, който не успява само поради османското нашествие.