Просторен дом в Банкя. Боко се разхожда в старинно бойно облекло. Влиза Цоко.
Цоко: Викали сте ме, господарю! 5 сутринта е, но скочих от леглото като кенгуру и се метнах направо в колата. Момчетата от НСО спяха, сега съм ги наказал да си бият шамари за разсънване.
Боко: Това е хубаво, подобрява кръвообращението и повишава съзнанието. Така е било и така трябва да бъде. Впрочем аз все повече и повече се обръщам към древността. Мъжки времена! Дойдат римляни - сечеш! Дойдат византийци - сечеш! И жените са били по-разбрани. Утрепеш врага, жена му ти се полага и ти става вярна до гроб. И бойното другарство е имало по-дълбоки измерения, въобще... Трябва да направим държавата по-примитивна, за да се ценят повече истинските мъже. Размечтах се. Я ми кажи, днес имаш важно интервю, какво ще приказваш на Бюречето?
Цоко: Ами стандартните неща. Ще одялам малко трески от себе си, ще напълня една кофа словесен талаш и щедро като сеяч ще го пръскам в студиото. Нали знаете - системен подход, оперативна свобода, привеждане на криминалния контингент в известност, политическа воля; преди нас нямаше политически дебат за отвличанията, обществото се умори от тия двайсетгодишни преходи, които всички ние преживявахме...
Боко: Става. Но бъди бдителен, щото това Бюрече се престарава, вчера ме заболя главата от неговите конструкции, уж ме хвали, пък имам чувството, че ми се подиграва. Не мога да си обясня дали наистина му е толкова акълът, или нещо ни пързаля. Сложна личност е той и ме прави тревожен. Ще почна да ходя при кифлата му само, тя поне си е откровено... абе вижда й се потенциалът. Я ми кажи ти, защо вече не използваш оня хубав израз - "да си подредим къщичката"? Това е толкова народно, толкова уют създава, спокойствие, усещане за здрава ръка с решителна китка - метла за некадърните и корумпираните, хигиена и безкомпромисност! Знам, че мисълта ти е извисена и просторна като мезонет, но най-важна е подредбата, обзавеждането. Да му кажеш на Бюречето, че както ние си подреждаме къщичката, нека бъдат така добри и в съдебната система, и в журналистиката, ако щеш...
Цоко: Но, г-н Боко, аз вече 6 къщички подредих, неудобно е някак.
Боко: Оф! Това е манталитетът на българина. Обичам го тоя народ, като кучетата си го обичам, но кучетата ми не са тъй завистливи и дребнави.
Цоко: И ще почнат да се бъзикат пак, с извинение, не ми харесва тая дума. Ръг-бъзък - грозно е някак. Но ще създадем ситуация на атмосфера, в която бъзикането от страна на разни лица, потъпкали пагона и минали от другата страна на барекадата, ще бъде невъзможно това, което имаме като бъзикане.
Боко: Харесва ми, като говориш научно. Нищо не разбирам, но чувствам, че имам стабилен терминатор в твое лице. Терминатор значи да говориш с много термини, нали? Асталависта, бейби, и т.н. Нали?
Цоко: Не бих отрекъл. То това е хубавото на демокрацията, че всеки може да си говори, каквото иска. Хубавата Фиданка със Златната ябълка...
Боко: Коя Фиданка?
Цоко: От парламентарната група. Тя например каза, че вие сте юнакът, който ще обезглави триглавата ламя, която представлява Тройната нова опозиция.
Боко: Именно! Ще сека глави! Стига флашки и прашки! Ще свистят шашки и ще оправям прически през врата! Знаеш ли, че тук, на нашата земя хубава, са намерили края си двама римски императори? Това вчера го откри главният археолог на републиката Мянков... Айде, Цоко, аз малко ще потренирам преди работа. Подай ми сабята и си свободен!
Зад завесата се чува свистене на шашка...
|
|