Чух, че у нас ще има избори, и веднага отидох на битака, за да видя как върви алъш-веришът с обещанията и клетвите на политиците, които те сипят с две ръце на електората.

Много от продавачите ги познавах - от години клечаха по сергиите и продаваха всичко - каквато и тема да потърсиш за предизборната кампания, те винаги я имаха.

Битакът си беше същият, какъвто го оставих на предишните избори - с локвите мръсна вода, дузина лениви кучета и вечните кибици, които не спираха да играят на тука има - тука нема. Някои от търговците предлагаха стоката си подредена върху разковани щайги, а други - на стари вестници, постлани направо на земята.

- Как е, какво ново? - попитах, правейки се на свеж и бодър.

От опит знам, че ако си намръщен, сърдит, незнаещ или пък имаш в джоба си само дребни пари - никой не те бръсне за слива на политическия битак.

- А, добре е - отговориха ми търговците от първата маса. - Нещо по-специално ли се търси?

- Не - признах аз, - искам само да погледна стоката, нищо друго.

- Е, знаеш как е. При нас е като менюто в добро заведение - променя се едва забележимо, защото никой не сменя рязко вкуса си.

- Вие на какво залагате?

- Има вечни неща - дупките по улиците, бездомните кучета, неосветените улици, малките бюджети и калпаво управление в общините.

- Че още ли се купуват такива боклуци! - изненадах се аз.

- Хората са късопаметни! Всичко, що сме пуснали на пазара по време на изборите, пак се търси и харчи като топъл хляб. Ама от онзи, мекия хляб - "Горда Стара планина"!

Поправих го:

- Само "Стара планина".

- Карай. Пак си бичим по старата матрица - здравеопазване, кофти администрация, политически враг, етнически проблеми.

Тука се включиха и от отсрещната сергия:

- Е, освежаваме ги, лъскаме ги с разни нови препарати, на много от темите слагаме по една нова боя и нови цени и всичко на тезгяха.

Погледнах тезгяха му - беше сглобен от стари кашони с веселия надпис "Бонита Бананас".

- Правим и доста промени - ново време, нови стоки, нови обещания и клетви за светло бъдеще.

Всички търговци се разсмяха от сърце.

- Започнахме да пакетираме като предизборни теми екология, земеделие, европейски инвестиции. Или - съдебен морал, екология, църква. Много кълват на екологията.

- По цели нощи разнасяме ширпотребата. Най се търсят предизборни теми като циганския проблем, сметоизвозването, данъчната система.

- А отсреща, в онзи павилион, микровълновите им печки се скапаха от бачкане. Денонощно претоплят старите теми за доносниците, комунизма и купуването на гласове. И досиетата, разбира се.

- Хубаво - рекох. - Нещо ново няма ли?

- Има, има. Ей там, виждаш ли високия павилион, с новата тента отгоре? Те са най-новото на политическия битак. Те удариха джакпота с тези избори.

- Кои са те? - попитах.

- Това е павилионът на управляващата партия. Те с никого не говорят, само идват камиони и ги зареждат със стока.

- Какви камиони, бе, цели тирове денонощно бръмчат!

- И какво толкова продават за изборите новите? - заинтересувах се аз.

- А, нищо особено не са. Още като дойдоха, изкараха по сергиите си копия от нашата стока, ама то си личи, че е евтинджос някакъв, менте. Но направиха камара пари от друго.

- От какво?

- Тези срама нямат - за изборите продават на хората пакетиран въздух.

- Пакетиран въздух?

- Да. Цветен, ароматизиран, добре опакован, ама въздух. Разбираш ли?

- Разбирам. И търси ли се?

- Уха! Само там има опашки сега. А още колко време има...

- Преди много години и ние опитахме да пробутаме пакетиран въздух на избирателите, цели влакови композиции имахме на склад, ама щяха да ни спукат от бой. А сега - опашки, списъци на купувачи, скандали, че стоката свършва. Що не отидеш да ги видиш?

- Мерси - рекох, - мразя да чакам на опашка, та ако ще и за чист въздух да става въпрос...

Тръгнах си. Толкова време оставаше до изборите, пък и още имаше и въздух...