Кипър може да има нужда от международна финансова помощ, ако не бъдат предприети драстични мерки за справяне с последствията от взривовете във военна база, които сериозно засегнаха най-голямата електроцентрала на острова, предупреди шефът на Централната банка Атанасиос Орфанидес, цитиран от в. "Индипендънт". В началото на миналата седмица боеприпаси се взривиха във военноморска база на острова, като отнеха живота на 13 души и нанесоха сериозни материални щети за над 1 млрд. евро, след като най-голямата електроцентрала спря работа. Анализаторите прогнозираха още тогава, че тежкият инцидент ще тласне кипърската икономика към по-дълбока рецесия. Преди това Кипър вече усещаше натиск от международните пазарите заради близките си отношения със закъсалата финансово Гърция.
"За да се избегне най-лошото, включително въвеждането на помощен механизъм и всичко това да повлече още по-надолу икономиката... незабавно трябва да бъдат предприети още по-драстични мерки за излизане от тежката ситуация", пише Орфанидес в писмо, адресирано до кипърския президент Димитрис Христофияс и с копия до лидерите на политическите партии в страната. "Преценявайки всички факти, неблагоприятната международна среда, трудностите при набиране на свежи капитали и икономическото влияние от последните събития, смятам, че икономиката ни се намира в извънредно положение, което може да бъде сравнено с това през 1974 г. (турската инвазия в северната част на Кипър)", казва Орфанидес, който е член на управителния съвет на Европейската централна банка.
Бюджетният дефицит на Кипър е 5.1% от БВП на страната, а държавният дълг е около 60% - с тези показатели островната държава е по-добре във фискално отношение от Гърция, Ирландия и Португалия, на които вече бе отпусната финансова помощ от ЕС и МВФ. Финансовите пазари обаче се опасяват, че заради зависимостта на Кипър от икономиката и банковия сектор в Гърция, кризата на острова може да се задълбочи.
ДЕБАТИ
Камарата на представителите на САЩ, в която превес има Републиканската партия, прие законопроект, който орязва федералните разходи с 6 трилиона долара. Одобреният документ предвижда също така в Конституцията да бъде направена поправка за балансиран бюджет. Според Демократическата партия орязването на бюджета ще ощети милиони американци, които разчитат на социални осигуровки, здравната програма и други програми за социално подпомагане. Президентът Барак Обама заяви, че ще наложи вето на проекта, въпреки че е почти сигурно, че Сенатът ще отхвърли предложението за закон.
Междувременно Обама и сенатори републиканци подкрепиха план за съкращаване на бюджетния дефицит, предвиждащ повишаване на данъците. "Уолстрийт" приветства компромиса в преговорите за повишаване лимита на държавния дълг. Според Обама, ако лимитът за дълга не бъде повишен до 2 август, САЩ ще бъдат изправени пред фалит.
Междувременно Обама и сенатори републиканци подкрепиха план за съкращаване на бюджетния дефицит, предвиждащ повишаване на данъците. "Уолстрийт" приветства компромиса в преговорите за повишаване лимита на държавния дълг. Според Обама, ако лимитът за дълга не бъде повишен до 2 август, САЩ ще бъдат изправени пред фалит.