|
| --- |
Спомените на всеки от училище сякаш доказват именно това - във всеки клас има деца, които са много зле със задачите, и такива, които са по-напред от останалите. Без съмнение на някои математиката им върви повече, отколкото на други. Но защо и тя да не е като всичко останало - нима не можем да подобрим методите на преподаване така, че всички да станат математически грамотни.
В която и държава да погледнем статистиката, тази цел ще ни се стори непостижима. С едно-единствено изключение - опитът на някои преподаватели в Канада и Великобритания с учебната програма Jump Math подсказва, че сериозно подценяваме потенциала на повечето ученици и учители.
Когато създава системата, Джон Майтън преподава на пети клас (9-11 г.) в държавно училище в Торонто. "Всяко дете, абсолютно всяко, може да усвои математиката на много високо ниво - казва Майтън, - дори на ниво курсове в университета." По неговия проект в момента училищата обучават 65 000 деца от първи до осми клас, а още 20 000 използват програмата у дома. Според учителя децата стават жертва на един предрешен избор много рано - принуждаваме ги да изберат
дали те са глупави, или пък математиката е тъпа.
Децата влизат в първи клас с различен багаж от информация, самоувереност, способност да се концентрират, и в случая с математиката - с различна бързина на ума. В училище тези предимства се умножават, вместо да се изравняват. Една от причините за това е, че методите на обучение не са пригодени към онова, което знаем от когнитивните науки за мозъка и ученето.
Учителите по математика например не вземат предвид ограниченията на оперативната памет и факта, че ние всички имаме нужда от упорита практика, за да овладеем каквото и да било. Децата, които страдат със задачите, обикновено не могат да помнят математически факти, трудно се справят с текстови задачи и аритметични задания с много стъпки. Макар по целия свят да се пропагандира подкрепа за обучението, основано на решаването на проблеми и "откритието", изследванията показват, че учителите продължават да подценяват нуждата на децата от ясни указания, постепенно надграждане и упражнения при усвояването на нови понятия.
Системата Jump е разработена преди десетина години, когато Джон Майтън започва да печели репутация на нещо като чудодеен учител по математика. Пращат му много ученици, изоставащи драматично със знанията, а днес някои от тези деца учат математика в университета. Майтън открива, че за да има успех, често трябва да разбие една задача на много малки стъпчици и да прецени доколко всяко едно дете разбира всичко на всяко едно от тези микронива. Едва тогава може да продължи.
Да вземем сега пример от положителните и отрицателни числа, които объркват много хлапета. Ако зададем привидно ясен и прост въпрос
"Колко е минус седем плюс пет?"
повечето ще опитат да налучкат отговора. А един смислен начин за задаване на задачата би бил например: "Представете си, че играете на пари и сте загубили седем долара, но сте спечелили пет. Не ми казвайте резултата, а само следното: това добър ден ли е или лош?" Отделянето на тази стъпка от самото изчисление на пръв поглед изглежда безсмислено, но всъщност помага на децата да схванат какво означават числата. Учители, които прилагат системата Jump, разказват колко изненадани са останали, че една стъпка от обичайната учебна програма може да съдържа до седем микростъпки. Това разделяне помага на преподавателя да установи на кое ниво се появява проблемът с разбирането.
"Тук няма прекалено малки стъпки - казва Майтън. - Математиката е като стълба, ако изпуснеш едно стъпало, може да не можеш да продължиш нагоре. Тогава започваш да губиш увереност и се оформят йерархии." Първите резултати от прилагането на системата показват, че на практика тя гарантира пълен успех. Така страхът на децата от математиката отшумява, а с това започва да расте интересът им и те искат все по-трудни задачи. "Повече от всичко децата обичат успеха и обичат да преминават на по-високо ниво, също както във видеоигрите", обяснява учителят.
В селските райони на провинция Онтарио наскоро беше направено изследване на група ученици от системата Jump и друга група от класическата учебна програма. За петте месеца на наблюдението се получават драматични разлики в наученото. Групата по Jump има повече от двоен ръст в ключовите компетенции по математика. За такъв напредък е необходимо огромно натрупване на знания - забележително постижение за 5 месеца, коментират изследователите.
Учителите са не по-малко впечатлени. Например Мери Джейн Моро, преподавател в Торонто. "Свикнала съм графиката на резултатите в моите класове да е като камбана, но
изведнъж всички деца започнаха
да получават 90 и 100% на тестовете, а след още няколко месеца резултатите вече бяха между 95 и 100%", казва тя. Решава да следи прогреса и със стандартизираните тестове в края на всяка година. Резултатите са удивителни - от 2006 г. до 2007 г. средният успех скача от 66 на 92%. През 2008-2009 г. с новата смяна ученици резултатът се повишава от 54 до 98%. Разликата между изоставащите и "гениалните" започва да се топи. Моро подтиква децата да се запишат в олимпиадата по математика, до която по принцип успяват да се доберат само 5% от канадските шестокласници. Всички с изключение на едно дете успяват. И 14 от 17 деца изкарват над средния резултат на всички участници.
Jump всъщност е съвсем скромно начинание. Майтън има 10 колеги, с които подготвят материалите и обучават учителите. А решенията за учебната програма са винаги политически и една малка група не може да им повлияе. Но е трудно да си представим как би изглеждало обществото, ако успеем да съборим математическите йерархии, които се бетонират в средното училище. Тези йерархии обикновено играят роля във всички нива на обществото, често по съвсем негативен начин. Колко големи хора изгоряха с ипотеки, защото не можеха да преценят рисковете, които те носят? Математиката обаче не е само това - в разбирането й има нещо, което кара детето да се усеща знаещо за всичко останало.
----
Jump Math има и у нас. Започва скромно - с един трети и един четвърти клас в София, през септември 2010 г. За следващата учебна година интересът е далеч по-голям. В сайта на организацията http://www.progresivno.org/pages/viewpage.action?pageId=3638540 могат да се видят резултатите на двата пилотни класа и списък с учителите, поискали да тестват системата от тази есен.