Седим и гледаме едновременно във всички посоки на света дали кризата вече си е тръгнала. Някои, доста по-трезви, твърдят, че кризата изобщо не била минавала през нашата страна и само си губим времето.

- Щото - викат - вече сме толкова зле и тъй встрани от световните процеси, че при нас и кризата няма да дойде както трябва.

Други от компанията са категорични, че положението си е много добро. Светът може и да е тръгнал накриво, джобовете му може да са пробити и треска да го тресе, но ние пак ще оцелеем. Все едно под каква форма, но ще пребъдем през вековете напред. И най-голяма заслуга за това има правителството ни и никой друг! Ето - премиерът ни се раздава денонощно в служба на страната и света. Обажда се на ръководствата на другите държави, дава напътствия, успокоява ги или откровено ги хока.

Америка била зле; Америка щяла да фалира; Америка отивала на кино! А премиерът ни й рече право в очите:

- Америка, вземи се в ръце, стегни се, за да заприличаш поне малко на нас!

Дали Америка го чу или не - не знаем, но се люшна към фалита.

После премиерът ни направи строга бележка на Испания и Италия:

- Има да мечтаете, докато ни стигнете. На куково лято ще стане! Я си вижте финансовите рейтинги!

Испания и Италия много се натъжиха, че всичките им рейтинги бяха по-високи от всичките наши рейтинги, замълчаха си, но явно и там нещата скоро ще тръгнат накриво - така че поне малко да заприличат на нас.

Премиерът се изказа и за Гърция:

- Зле са. Но ние ще им помогнем, ще им посочим правия път, по който върви нашата финансово стабилна държава. Само от нас могат да вземат пример!

На гърците им резнаха малко от ежедневната порция узо, рибка и маслинки и те завиха на умряло.

Министър-председателят ни продължи да напътства света:

- Япония да вземе пример от нас! Никакви атомни мощности, никакво "Белене"! Какво ще я правим тази радиация сега!

Японският министър-председател веднага направи изявление:

- Страната ни ще продължи своя възходящ път, но само с едно вярно решение - отказ от атомната енергия! Сайонара!

Нашият министър-председател се обади и на съседите ни от Турция:

- Абсолютно правилно развивате производството на електроенергия с ядрени централи. Но да знаете, че ние всеки момент ще построим "Белене" и така ще ви изпреварим, да знаете!

Турция тъкмо беше седнала да преговаря за строежа на 4 нови реактора хилядници... Ищахът й секна.

Черпехме се все по-смело с ментета - каквото и да прави кризата, където и по света да се е свряла, нашият премиер ще я открие и натири, знае и може човекът. Тука, при нас, той денонощно се срещаше с хората и не спираше да дава съвети:

- Ако пиете чай, не слагайте захар. Може да ви хареса, а утре като свърши захарта, пак правителството ще ви е виновно. Правете туршии за зимата и разчитайте само на себе си. На мен, сирака, кой ми е помогнал да стана кмет и премиер?! Всичко сам съм постигнал. А вие не се мъчете да се храните по три пъти на ден, по-спокойно! Я елате да ви покажа какви пътища правим сега!

После премиерът се снимаше с официалните лица и пак продължаваше да напътства:

- Слънцето да не свети толкова ярко, че да има за по-дълго време светлина и топлина! И по-често да има пълнолуние - така ще икономисаме електроенергия за осветление.

Каквито и проблеми да имаше пред света, пред Млечния път, пред цяла Вселена, ние пак щяхме да оцелеем.

- Да бе, да! - викаха други от компанията ни. - Ще оцелеем като някакви мутанти, амеби, чехълчета или просто отделни молекули! Какъв живот ще е това!

Разбира се, че им се смеехме искрено.

Амеба - амеба, какво толкова! Ама нямало да бъде нормален живот! Че сега да не би да е! Важното е, че пак ще оцелеем, все едно под каква форма...