Подскоците в цените на основните енергоносители по дефиниция предизвикват обяснения от онези, които ги въвеждат, и отрицателни коментари от гражданството. Няма промяна и сега. Откъм правителството се лее информация по този повод. Социалната министърка, която сякаш е емигрирала в провинцията и е влязла в ролята на Майка Тереза, ръси обещания на килограм за компенсации и повишаване на жизненото ниво на народа. Финансовият й колега Орешарски ходи и в банята с калкулатор.

Натрапващото се впечатление е, че в кабинета ври и кипи от предложения и контрапредложения за какво ли не, но липсва спойка в политическото говорене. И чак когато положението стана неудържимо, коалиционният съвет сколаса да се събере. Въпреки че и след неговото заседание нещата си останаха в сферата на предположенията за какво точно тримата лидери са постигнали разбирателство.

В суматохата се изгуби единият от участниците в трипартийната коалиция - ДПС. Министрите на движението сякаш са дали обет за мълчание по важните проблеми на държавата извън наводненията.



Депутатите направо изпадат в ступор,



ако ги попитат за мнението им. Единственият, който уж с нежелание наруши тишината веднъж, бе Доган.

Той е впечатлен от първите стъпки на кабинета. Той е очарован от ясните приоритети, капацитет и опции поне за първите 100 дни. Той обяснява поскъпването с международното положение и понеже "България не е на самотен остров, не е изолиран сегмент в световната икономика и щом всички горива се покачват, естествено и ние трябва да вземем съответните мерки". Рече и отново мина в задкулисието. И ясно показа, че засега с това отговорите се изчерпват.

Всъщност, така беше и в началото на предишното управление. Лидерът на ДПС благородно отстъпи правото на Симеон да отговаря, а подчинените му да се дънят. Но когато ножът опря о "Булгартабак", всички прегради паднаха.

Сега въобще не се налага да приказва човек от движението. Тактиката е спокойно да се изчака БСП да се оплете в неизпълними намерения. Емел Етем уж между другото спомена оня ден:



ДПС ще остави левицата да решава проблема с ценовия шок



Движението не било давало обещания за вдигане на заплатите и затова няма нужда да се оправдава как ще го направи.

Ден по-късно и Пламен Панайотов в значително по-категоричен тон каза, че левите не трябва да очакват подкрепата на НДСВ.

Защо му е на Доган да се меси? Достатъчно е, че Орешарски се хваща за главата всеки път, щом Масларова отвори уста. Соловите й арии вече предизвикват нервни спазми и у премиера, и в самата соцпартията.

А Доган е оцелял, защото винаги се ослушва за верния тон. Сега просто изчаква да мине обществената врява по проблемите, да види какви ще са реакциите и чак тогава ще си каже какво мисли. Още повече че ДПС изобщо няма стратегия по обсъжданите въпроси.

Движението се интересува от "Булгартабак". Но не реагира, че акцизът на цигарите се вдига, а това ще понижи цената на фабриките, ако се пристъпи към продажбата им. Дори и пазарът на българската тютюнева промишленост да се свие, каквито са прогнозите, със сигурност ще се намери някакъв защитен механизъм за електората на движението. Когато му дойде времето.

Останалите интереси са присъдружни и касаят отделни личности от ДПС и обръча от фирми. Те тепърва ще се оформят заради по-големите властови позиции, които зае партията. И заради което е трън в очите на обществото и стана причина за шумните акции на "Атака" и подобните й. Решението на Доган да предложи в крайна сметка областен на Варна от НДСВ пак доказа неговата прословута гъвкавост.

Така че засега гъвкаво ще си трае.