Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) и нейният директор - египтянинът Мохамед ел Барадеи, си поделят Нобеловата награда за мир за 2005 г., съобщиха осведомителните агенции.

Новината бе обявена вчера по обед от Уле Данфолт Мьос - председателя на норвежкия Нобелов комитет в Осло, който определя лауреатите. "Това е признание за усилията на МААЕ и Ел Барадеи за ограничаване на разпространението на ядрени оръжия", се казва в кратко изявление на комитета. Наградите ще донесат на лауреатите 1,3 милиона долара от наследството, завещано от починалия през 1904 г. шведски учен Алфред Нобел. Сумата ще бъде връчена на тържествена церемония в Осло на 10 декември.

Тазгодишните победители бяха определени сред



рекордните 199 кандидати,



отбелязва Ройтерс. Сред номинираните бяха активисти от САЩ за унищожаване на ядрените оръжия от съветско време и оцелели от американските атомни бомбардировки над Япония през 1945 г. МААЕ печели наградата точно 60 години след ада в Хирошима и Нагасаки. По този повод от Нобеловия комитет заявиха, че е постигнато твърде малко за унищожаването и забраната на ядрените оръжия и връчването на наградата навръх тъжния юбилей ще помогне за увенчаване с успех за усилията в тази насока.

"Във време, когато съществува опасност ядрени оръжия да попаднат в ръцете както на държави, така и на терористични групировки, и когато ядрената енергия отново играе все по-голяма роля, работата на МААЕ е от неоценимо значение", се посочва още в изявлението на Нобеловия комитет. Уле Данболт Мьос отбеляза, че награждаването на Ел Барадеи не бива да се смята като завоалирана



критика срещу Вашингтон,



който имаше противоречия с него по въпроса за ядрените оръжия на Саддам Хюсеин. Шефът на МААЕ настояваше американците да представят доказателства за съществуването на тези оръжия, преди да започват войната. Той не бе послушан, а оръжията не са намерени и до днес.

Ел Барадеи не е отстъпил досега пред никого. Затова той си навлече гнева на режимите в ислямисткия режим в Иран и на сталинистките управници в Северна Корея. Шефът на агенцията настоява, че Техеран и Пхенян трябва да спрат с разработването на ядрени оръжия.

Но главната заслуга на 63-годишния египтянин е, че успя да превърне смятаната някога за бюрократична организация МААЕ в централна институция в усилията за решаване на севернокорейската и иранската ядрена кризи, отбелязва АП.

Награждаването на международната агенция и нейния шеф мигновено предизвика лавина от приветствия. Лауреатите бяха поздравени от руския президент Владимир Путин, френския държавен глава Жак Ширак, британския премиер Тони Блеър, германския канцлер Герхард Шрьодер, шефа на ООН Кофи Анан (също нобелист) и други световни лидери.

"Никога досега в моята кариера в МААЕ не съм била толкова горда. Никога не съм мислила, че ще станем свидетели на това. Няма по-голяма награда за организация като нашата", каза говорителката в централата на агенцията във Виена Мелиса Флеминг.

Не мина обаче и без



отрицателни реакции



Остра критика срещу награждаването на МААЕ отправи един от номинираните - японецът Сенджи Ямагучи, оцелял от бомбардировката над Нагасаки през 1945 г., съобщи АФП. "Изборът е направен само за да не се обидят САЩ - каза 75-годишният Ямагучи, който е член на японската организация за борба с ядреното оръжие "Нихон Ниданкио". - Не разбирам защо "Нихон Ниданкио" не получи наградата тази година. Това ме подтиква да попитам дали комисията не се отнася привилегировано към някои страни. САЩ са отговорни, задето не могат да попречат на останалите държави да се сдобиват с ядрено оръжие", допълни той.

За втора година поред Нобеловата награда за мир се присъжда на африканец. Лауреатът за 2004 г. бе кенийската правозащитничка Уангари Маатаи. Ел Барадеи е вторият египтянин, спечелил престижната награда. През 1978 г. тя бе връчена на президента Ануар Садат.

Любопитното е, че на всеки десет години нобелисти за мир стават хора, проповядващи неразпространение на ядреното оръжие. През 1985 г. лауреат бе съветско-американски екип от групата Световни лекари за предотвратяване на ядрената война. През 1995 г. пък наградата бе присъдена на британския учен Джоузеф Ротблат и основаната от него Пъгуошка конференция.

Кои са тазгодишните победители?

Мохамед ел Барадеи е роден на 17 юни 1942 г. в Кайро, в семейството на богати адвокати. Завършва право в университета в родния си град и работи в египетското външно министерство. Работил е в мисиите на Кайро в ООН в Ню Йорк и в Женева като експерт по оръжейния контрол.

Ел Барадеи постъпва на работа в МААЕ през 1984 г. Избран е за шеф на международната агенция в края на 1997 г. През юни т.г. той бе преизбран за трети мандат въпреки яростната съпротива на САЩ. Но Ел Барадеи нямаше авторитетна алтернатива.

МААЕ е независима организация в рамките на ООН. Тя е създадена през 1957 г. и в момента нейни членки са 139 държави. Нейните основни задачи са три: предотвратяване на разпространението на ядрените оръжия, подобряване сигурността на съществуващите в света ядрени обекти и подчинение на науката и атомната технология в служба на страните от МААЕ.