Нобеловите награди за мир почти винаги са били предмет на скандали. И как би могло да бъде иначе, след като за нея са били номинирани хора като Адолф Хитлер и Йосиф Висарионович Сталин.

През 1935 г. Хитлер забранява на удостоените с Нобел германци да получават наградите си. Причината е, че тогавашният лауреат е известният с антифашистките си възгледи писател Карл фон Осиецки.

Уникално и до днес достойнство проявява Майка Тереза, обявена за Нобелова лауреатка за мир през 1979 г. Тя отказва да присъства на банкета в нейна чест в Осло и настоява парите да бъдат дарени на бедните. Волята й е изпълнена, а тържеството е отменено.

През 1973 г. Нобел за мир получава американският държавен секретар Хенри Кисинджър, въпреки че неговият мирен план за Виетнам се проваля с трясък. Американският посланик в Осло, който отива да получи наградата от името на шефа си, е посрещнат с град от камъни. Ле Дък Тхо - лидерът на Северен Виетнам, удостоен заедно с Кисинджър, отказва наградата.

Ануар Садат, награден заради помирението на Египет с Израел, плати с живота си. През 1981 г. той бе взривен от ислямисти на военен парад в Кайро. Наградата струваше живота и на израелския премиер Ицхак Рабин. Той бе застрелян от сънародник екстремист през 1995 г., защото призна Организацията за освобождение на Палестина.

Рекордьор по получени Нобелови награди за мир е Международният комитет на Червения кръст. Той е удостояван три пъти - през 1917, 1944 и 1963 г.