Изгледах всички телевизии, прочетох по-централните вестници и бюлетините на БТА от април насам - и пак същите избори, и пак същите кандидати, и пак същите порои - от дъждове, от обещания и от обяснения на ценови изравнявания с ЕС и социално-отговорни политики. И пак нищо за най-чудесното природно явление тази година. Засега, че току-виж рекли да ни приемат 2007...

За да не изчезне обаче чудесното в потока на времето, трябва да пиша за него. Нали написаното остава, ако и да е закъсняло, тъжно и с чувство за вина и надежда? А вината е голяма - почти колкото надеждата.

И то защото роякът вече го няма, както ги няма и възможните събития от забелязването му. Имаше ли ги, като нищо щяха да ни поканят още през август. С мед и масло. Но добър е Господ...

Та за рояка. Беше див пчелин и кръжеше няколко месеца най-спокойно около средния клон на третия кестен край локалното платно встрани от паметника на Цар Освободител и Народното събрание. В София. Заради съдбовните исторически събития по света и у нас той остана незабелязан от международната общност, политическите сили, гражданското общество и широката публика. Българският медиен кошер, жужащ професионално над жълтите павета, трябваше да облита къде по-важни, макар и близки места. Затова не го видя, камо ли да съобщи за него. Роякът го забелязваха - и то рядко, когато зяпаха нагоре - малцина любители на детайла. Най-често това бяха собственици на паркирани под кестена коли,



връз чиито лъскави купета към края на юни взе да капе мед



Когато в средата на юли по колите падаха вече тежки късове восък, по-проницателните си мислеха, че това го прави перверзен злодей, цапащ любимите им возила с тоя скъп материал. Чувал съм някои от тях да споменават мафията: медът значел скорошен помен; да обвиняват полицията - естествено в случая напълно несправедливо - че пак не си гледа работата. Чувал съм други да казват, че пчелите са голяма работа - ей ги, пълнят пити дори на най-мръсния въздух, а не като търтеите отсреща... Повечето обаче просто преместваха возилата и чакаха някой балък да паркира под дървото. След това се смееха и доомазваха колата. Веднъж видях две деца, които улавяха капки мед в кифла.

След поредния порой в началото на август една сутрин клонът, на който тежко висеше роякът, изчезна. С някакъв вечен нане Стоичков бяс малко след изборите някой го бе отсякъл от дървото, на което пчелите се бяха заселили още през април. Какво е станало с тях, не зная.

Ако някой знае, нека се обади в редакцията. Както ще види, ползата ще е голяма за истинския ни образ след време.

Дотогава обаче нека си въобразим какво щеше да стане, ако такъв див рояк се бе появил например в центъра на Брюксел (варианти - Люксембург, Хелзинки, Любляна, Берлин, Париж, Лондон, Прага и т.н.).

Изключено е да го подминат. О, сигурно щеше да има звънливи репортажи на специални кореспонденти, които да разсейват със съобщението за кошера скуката на обичайните евроновини. Още по-сигурно щяха да интервюират някой комисар, увъртащ отговори на въпроси за пчеловъдството у нас и в Румъния с оглед на тъй любопитното явление. Вестниците щяха да пуснат цветни снимки на увисналите пити и рояка около тях. Екосдружения биха обградили дървото, за да го пазят от активисти на фондации, борещи се срещу пчелните алергии. Секции на неуловимия ЕФПГДГ (Европейски фронт за преместване на градинските джуджета в горите) щяха нощем да прескачат загражденията, за да пренесат и пчелите на мястото им. Грижовни родители щяха да водят децата си, та да видят на живо що е пчела и мед, лизван крадешком между другото от хомо- и хетеросексуални новобрачни за щастлив меден месец.



Защото пчела не били виждали 54% от подрастващите,



а горе-долу толкова от семейните били разочаровани от брака си. На триста метра от дървото може би щяха да се разгърнат полицейски части за бързо реагиране срещу възможни безредици, както и пунктове за първа помощ срещу ужилване от пчели и травми при спонтанни сблъсъци. Там няма как да не се раздават защитни маски и духала с "пчелощадящи димопричинители", както предписват съюзните документи. Държавно и частно субсидирани научни институции и пчеловъдски дружества щяха да изследват рояка, меда и страничните ефекти - едни с пипети и реактиви, други със социологически въпросници и включени наблюдения за атавистични реакции при потиснати страхове. След време роякът щеше да бъде преселен в стъклен кошер насред макет на брюкселския център или поне в градините на съответната секция към кралската академия по селскостопанските науки. И по Нова година щяха да го включат в реда на най-симпатичните събития за 2005...

А аз не пощях да разглася навреме тая чудесия, та да стане в София това, което няма как да не стане според въображението в Европа. Поради което се чувствам виновен и се надявам догодина пчелите отново да се заселят пред Народното събрание. Примамим ли ги, тоя път ще разгърнем такава дейност, че ще ни видят многобройните любители на дивата природа в питомна градска среда. Затова пак моля: ако знаете нещо за рояка, обаждайте се.