|
-------
Кризата в Уолис и Футуна избухна през януари т. г. и достигна своя апогей през септември. Тя бе предизвикана от враждата между два клана, наричащи себе си кралски. Всъщност държавен глава на територията е френският президент Жак Ширак. Наместникът му е шефът на Териториалната асамблея с ранг на премиер Паталионе Канимоа.
В същото време
двама души са се обявили за "лавелуа"
- така в Уолис и Футуна наричат кралете. Макар и официално непризнати, те се ползват с голямо уважение сред жителите и французите си затварят очите. Един от тези владетели е 87-годишният Томаси Колимоетоке. Той е кралят на Уолис, известен също като Увеа - главният остров на територията. Франция винаги безрезервно е обявявала подкрепата си към него.
През януари внук на краля бе арестуван за шофиране в пияно състояние, причинило смъртта на пешеходец. Той получи 18 месеца затвор, но се скри от правосъдието в каменната къщичка на дядо си, която местните хора величаят като дворец. Представители на френските власти поискаха внукът да им бъде предаден. Владетелят Кулимоетоке обаче отказа, като заяви, че
племенният съд е над френските закони,
по които бе осъдено отрочето. Лавелуа дори заплаши емисарите на метрополията с изгонване от острова.
Все пак внукът се предаде след четири месеца и сега излежава присъдата си в Нова Каледония. Но бе късно - чашата преля и това отпуши недоволството на вражеския клан от остров Уолис. Този клан създаде свое правителство начело с Кловис Логологофулау и обяви за крал доста по-младия Сосефо Маутамакия. Короноването му бе насрочено за 23 септември т. г. На другия владетел бе даден срок да опразни скромния каменен дворец и да го отстъпи на наследника.
Тука вече французите решиха да вземат нещата в свои ръце. Те изпратиха на Уолис 18 офицери от Нова Каледония и подготвиха прехвърлянето на цяло военно подразделение. Емисарите обаче получиха решителен отпор. Поддръжници на крал Томаси ги посрещнаха с град от кокосови плодове. Вместо пушки те заплашително
размахваха клони от палми
Съпротивата доведе до затварянето на летището в Мата Ута - столицата на Уолис и Футуна.
Във Франция решиха, че е безсмислено да се пролива кръвта на хора с такова въоръжение. По тази причина от Париж за отвъдморската територия по спешност отлетя Луи Льофранк - специален пратеник на президента Жак Ширак. След неколкодневни многочасови преговори враждуващите фракции се примириха. Враговете на Томаси Кулимоетоке го признаха за крал и се отказаха да коронясат Сосефо Маутамакия.
Учудващото в случая бе, че французите защитиха човека, когото иначе смятат за реална заплаха за господството на Париж над отвъдморската територия. Томаси Кулимоетоке, който е коронясан през 1959 г., неведнъж е изявявал желания Уолис и Футуна да има по-голяма автономия и не е изключвал един ден пълна независимост. Докато съперникът му Сосефо Маутамакия и неговият клан искат островите да си останат френски доминион.
Ако обаче се вгледаме в историята, не бива да се чудим, контрираха политически анализатори в Париж. Във Франция се плашат повече от всичко от повторение на бунтовете в Нова Каледония през 80-те г. на ХХ век. Тогава Фронтът за освобождение на канаките - народността, населяваща тази страна, поиска независимост от Франция. Париж бе принуден да прати значителни армейски подразделения на другия край на света, за да осуети това намерение. Избухнаха кървави сблъсъци, взели няколко десетки жертви сред сънародниците на известния футболист Кристиян Карембьо.
Днес Нова Каледония е отвъдморски департамент, т. е. няма никаква автономия и дори няма свой национален флаг. Уолис и Футуна е отвъдморска територия - има си местен управник, макар и изцяло подчинен на Париж, и дори знаме. Лоялността към метрополията се осигурява от върховния администратор Ксавие дьо Фюрст.
Освен това французите си дадоха сметка, че ако се намесят, Уолис и Футуна
може да остане без жители
И без това населението на тази територия през последните две десетилетия намаля почти двойно. Заради бедността повече от половината от някога 35-хилядното й население емигрира в Нова Каледония.
Докато в Уолис и Футуна бушуваха размирици, емигрантите в каледонийската столица Нумеа излязоха на протестни демонстрации в подкрепа на престарелия крал Томаси Кулимоетоке. Явно това
окончателно наклони везните
в полза на този крал, въпреки изявените му антифренски и сепаратистки настроения.
Такива настроения съществуват и на Футуна - втория по големина остров на отвъдморската територия. Там управляват два кралски клана, които за разлика от тези на Уолис се признават взаимно и нямат претенции един към друг. Още през 1983 г. вождовете на Футуна поискаха техният архипелаг да се обособи в отделна отвъдморска територия. Като мотив те изтъкнаха водещата позиция на архипелага Уолис. Франция отхвърли това искане. Но на Футуна така и не бе вдигнат бунт. Засега също няма такива изгледи, но нищо чудно един ден и там да избухнат размирици.
|
|
|
|