|
---
1. Първият подпалвач на Партийния дом
В средата на 80-те години с моята група имахме концерт в бившия Партиен дом. Сега вече има всякакви професионални пиромашини, но тогава сценичните ефекти не бяха на добро ниво. А публиката си иска шоуто. Разполагахме само с едни самоделно направени машини за пушек, които обикновено вършеха работа. И в един момент, както уж нормално си върви програмата, проклетата машина взе, че се възпламени. Първоначално хората явно решиха, че и това е ефект. Но пламна цялата завеса на залата. На тези тежки прашни пердета само една искра им трябва. Настана паника - викове, писъци. Салонът се разбяга" После милицията едва не ни арестува. Държаха се с нас като с подпалвачи на Райхстага. Най-сериозните обвинения бяха към момчето, което правеше ефектите. Нарочиха го, че умишлено е "саботирал мероприятието". Едва го отървахме. Оттогава твърдя, че аз Партийния дом съм го запалвал много преди ексцесиите през 1990-а.
2. С разкопчан дюкян на сцената
Изнасям концерт в един миньорски град. Перник ли беше, Мадан ли, забравил съм. Тогава по цял свят беше модерен един особен модел панталони, които се затваряха само с цип, без копчета. Излизам аз, облечен с такива гащи, без долно бельо, за да не се очертава отдолу. Разполагахме само с половин минута за преобличане между песните. Тогава концертите не бяха от 7-8 песнички. Правехме истински естрадни спектакли и артистът трябваше на няколко пъти да сменя костюма си. И точно в най-драматичния момент - докато пея песента "Адаптация", ципът ми, каза "пррр"" и се сцепи. Усетих, че се случва нещо недобро, но съм се вживял в музиката и си продължавам изпълнението. А и не върви да се загащваш на сцената пред очите на феновете" Осветителят не се сети да промени следача и продължи да го държи по американски маниер около коленете. Т. е. да осветява точно онова, което в никакъв случай не трябва. По едно време двама очевидно подпийнали миньори от първия ред не издържаха и взеха да викат? "Я си закопчей дюкяна бе, простак""
3. Щурче с кецове
Мои почитатели бяха изрисували стените на кооперацията ми от партера до четвъртия етаж, където живеех. Цялата ми врата също беше изписана с най-различни обяснения в любов, уверения в приятелство, в какво ли не. Също като в обществена тоалетна - телефонни номера, стихове, шаржове. Имаше един особено колоритен надпис с огромен шрифт: "Лили Иванова плюс Васил Найденов равно на щурче с кецове." Драсканиците ставаха причина за постоянни скандали със съседите, макар вината да не беше моя. Целият ми грях се състоеше в това, че съм популярен. Комшиите искаха да измажа всички стени в блока. Отказах, защото беше безпредметно, а и доста скъпо. Накрая се преместих. Следващите собственици на апартамента пребоядисаха целия вход - таван, стени, перила, всичко. Сега съжалявам, че не си запазих вратата за спомен - беше уникална.
Впечатлиха ме и феновете в САЩ по време на последното ми турне. Някои от тях не се бяха връщали от 16 години в България. Хора на различни възрасти, с различни професии, но всички до един пееха в един глас и с мен, и с "Щурците", и с Валя Балканска. Това е мечтата на всеки изпълнител. Хубавото е, че за първи път музикантите пътувахме с редовни работни визи. Това развърза ръцете на домакините по отношение на рекламата. Не ни се налагаше като допреди години да пеем по разни клубове и читалища - всичко беше професионално. Най-после, мисля си, започнахме да се приобщаваме към света.
4. Първите китайски гуменки
Историята, свързана с прякора ми Кеца, въобще не е драматична, както мнозина си мислят. Не съм се правил нарочно на интересен. Покойният Панайот Славчев организираше един фестивал в Младежкия дом, срещу Народното събрание. Тогава бях пианист на група "Тангра", песента ни "Ако имаш време" взе голямата награда. И тогава двамата с Косьо се появихме с едни китайски гуменки. Не беше нищо преднамерено, нито пък опит за оригиналничене. Просто си ходехме с тези гуменки по улиците, беше ни удобно и така се и качихме на сцената. Изобщо не сме и подозирали, че оттук ще тръгне цяла една мода в България. Тогава ни снимаше Васа Ганчева от националната телевизия. Операторите се чудеха накъде да насочат камерите, за да не се виждат кецовете. Защо беше цялото това притеснение и аз не разбирам. Този модел обувки се продаваше на всеки ъгъл. Не можеше да се твърди, че е западно влияние или друга подобна дивотия. Но редакторите не бяха виновни. Спускаха им нелепи, понякога абсурдни правила. Както и да е. Макар че съм пял обут с какви ли не обувки, оттогава се сдобих с прякора си Васко Кеца.
5. България е била на "Евровизия"
България се е явявала две поредни години на "Евровизия", макар малцина да си спомнят този факт. Явявахме се на отбори от по трима човека от телевизия. Всеки имаше право да пее вокал и на другия. Според регламента в рамките на 20 минути представяхме по 3 песни. Тогава най-много ме впечатли шведският отбор. Пееха страхотно. Белгийците също бяха сериозна конкуренция. На финала на конкурса в Белгия най-голям успех сред нас имаше Богдана Карадочева с песен на композитора Жак Брел. Беше на крачка да получи наградата на публиката. И след като свърши конкурсът, си позволих с хонорара да си купя една малка обеца с диамант. Местните градчета са прочути с обработката си на елмази. Сложих си украшението, а началниците от телевизията, които пътуваха с нас - шефът на "Забавна редакция" Наско Косев, шефът на музиката Панайот Славчев, като че не се смутиха особено. Но щом пристигнахме в България, нещата се промениха драстично. Започна се една офанзива: "Каква е тази обеца" Да се махне обецата"" Няколко поредни години неизменно печелех "Мелодия на годината" - като се започне от "Адаптация" през "Чудо" до "Междучасие", но обецата до такава степен притесняваше организаторите, че още щом ме видеха, питаха: "Махна ли я?" Дори не споменаваха кое е трябвало да махна, сякаш беше мръсна дума. В телевизията обецата също беше хит номер едно. Редакторите не толкова се интересуваха от това какво пея, а имам ли обеца или не. Такова беше времето тогава. Лили Иванова пък имаше проблеми с късата коса и минижупа. Режеха ни кичури, бръснеха ни" Имах проблеми с едно разкошно бутиково сако. Беше копринено, на едри цветя - идеален сценичен костюм. Върнаха ме от снимки. Накараха ме и да се преобуя, тъй като пак бях с кецове. Не носех други обувки и сложих тези на Николай Колев, а те с три номера по-малки. Може човек да се досети как съм се чувствал, движейки се по сцената, защото не може да стоиш като мумия. Сега обаче сме свидетели на другата крайност. Може и полилей да си сложиш на главата, медиите ще мълчат и дори ще те възхваляват. Нямам думи за визията на чалгаизпълнителите. Виждал съм певица, която излезе с абсолютно прозрачен панталон и без бельо. На 22-и, на Деня на съединението, по българската телевизия пускаха порно" Докато бях в съвета по музика към Министерството на културата, постъпиха предложения за 11 денонощни фолкканала. Къде го има това нещо?
--
Записа: Милена Димова
|
|
|
|