:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,691,598
Активни 909
Страници 2,528
За един ден 1,302,066
ДЕФЕКТ

Случаят "Чан" - класическа съдебна грешка

Тайванското правосъдие реабилитира курсант 14 години след екзекутирането му
СНИМКA: www.dailychilli.com
Истинският извършител на престъплението Су Цзюн Чоу.
Правосъдието в Тайван оневини 21-годишния курсант летец от военновъздушните сили Чан Ко Чънг, който през 1996 г. бе осъден на смърт за изнасилване и убийство на 5-годишно момиче, а на следващата година бе екзекутиран. Реабилитацията на Темида изглежда гротескно и нелепо с това закъснение и само засилва болката на близките и негодуванието на обществото от несправедливо погубения човешки живот. В същото време не може да се отрече, че оневиняването носи известна справедливост, нищо че тя е била дефицитна преди 14-15 години. Изчистено е името на набедената жертва, установен е истинският извършител на престъплението, а истината възтържествува, макар и на един крак (заради погрешно погубен млад живот).

Всъщност реабилитацията си Чан Ко Чънг дължи на своите родители и най-вече на баща си Цзян Чжъ Ан, който обаче не доживял този момент - той починал миналата година. Родителят години наред се обръщал към различни инстанции, убеден в невинността на сина си, твърди в. "Чайна пост". Най-накрая през юни 2010 г. новото разследване е подето след препоръка на агенция "Контрол юан" - институцията, която извършва контролни функции на различните клонове на властта. Някои я сравняват със Сметната палата в отделните държави, а други с омбудсман.



Повторно разследване е установило противоречия



в събраните факти, а експертизата в чужбина с използване на ДНК тест и други нови методи изведе следствието до истинския извършител на престъплението. Навремето е имало изобличаващи го факти, но просто не е имало кой да ги види.

Чан Ко Чънг е арестуван на 12 септември 1996 г., след като останките на момичето са били намерени в канализацията до тоалетната във военна част на ВВС. В кошчето е открита тоалетна хартия, напоена с кръвта на убитото момичето. Върху хартията обаче е намерена и семенна течност на Чан, което кара следователите да стигнат до извода, че той е изнасилвачът и убиецът и да предявят срещу него съответните обвинения. На 13 август 1997 г. Чан е екзекутиран.

Съвременните методи и технологии за разследване, използвани сега, но недостъпни за страна като Тайван при предишното следствие, установили, че капките от семенна течност на Чан Ко Чънг, паднали върху парчето хартия, са последица не от изнасилване, а от мастурбиране на курсанта. В суровия армейски живот някои естествени нужди се задоволяват и на такова място, нищо че там е извършено престъпление, чиито следи първоначално Чан не забелязал. По използвания за убийството нож, по хартията с кръвта на момичето не са открити никакви отпечатъци или следи от Чан. Нещо повече, на местопрестъплението има следи от дланта на друго лице, което е било заподозряно, но заради невежеството, неопитността или предубедеността на следователите те са пренебрегнати и това лице отървало кожата - става дума за Су Цзюн Чоу, редник от охраната на военната част, където е станало престъплението. Така или иначе второто следствие установява категорично, че Чан не е извършител на престъплението.

Освен това бе доказано, че Чан е бил измъчван, за да поеме вина за деяние, което не е извършил, твърди в. "Тайпей таймс". Всъщност за изтезанията той е написал още приживе на родителите си, които настояли тези му твърдения да се проверят. Според "Контрол юан" второто следствие установило, че курсантът летец



бил измъчван без прекъсване в продължение на 37 часа



от 14 служители на контраразузнавателната служба към ВВС. Бил е измъчван с ток, бил е лишаван от сън, след като е бил подложен на изнурителни физически действия. Очите му били изложени на осветяване с мощни лампи. Карали го дори да гледа видео с дисекция на тленните останки на момичето. Всичко това трябвало да го пречупи, за да направи признания, които в крайна сметка са довели до смъртната присъда и екзекутирането му.

Су Цзюн Чоу е арестуван този януари, а през март срещу него са предявени обвинения в убийство. Без да е бил измъчван или върху него да е извършен какъвто и да е натиск, той признал пред разследващите, че е изнасилил и убил момичето, чийто баща впрочем е работил в магазин във военната част. Най-поразяващото е, че той е направил същото самопризнанието и при първото разследване - това е станало три месеца преди екзекутирането на Чан. Следователите обаче игнорирали самопризнанието му, позовавайки се на медицински доклад, според който Су Цзюн Чоу бил с психически отклонения. Още по-смайващо е, че разследващите не взели пред вид отпечатъци от дланта му, намерени на местопрестъплението. Разследващите били убедени, че престъплението е извършено от Чан. Су Цзюн Чоу отървал кожата, но след освобождаването му изнасилил други две 5-годишни момичета, заради което е осъден през 2003 година. Миналата година той бе пуснат от затвора. Впрочем медицински тест потвърдил, че е педофил. Оказало се, че бил жертва на домашно насилие и е бил принуждаван да помага на баща си да убива дневно по 200-300 гъски.

Парадоксите обаче не свършват дотук - обвинението иска 20 години затвор за него, доколкото "частично е признал" деянието, а и заради "леки психични разстройства". Така престъпникът остава жив, докато невинната жертва се прости с живота си. Случаят просто е класика за съдебна грешка.

След като получава реабилитиращата присъда за сина си, майката Ван Тай Лен сподели пред журналисти, че е удовлетворена от изчистването на името на сина й. "Ще занеса оправдателната присъда на гробовете на моя син и на съпруга ми, за да почиват в мир", кротко заяви изстрадалата жена Тя все пак подчерта, че за съжаление възстановяването на справедливостта не може да върне сина й. В тази връзка тя заяви, че ще продължи да търси отговорност и официално извинение от лица, замесени в манипулацията и съдебната грешка, която толкова трагично се стовари върху семейството й.

Противно на логиката, случаят "Чан" не доведе до протести срещу



смъртното наказание в Тайван



Тайван е страна, в която тази мярка широко се прилага (същото е и в социалистически Китай, който обаче не признава капиталистически Тайван за държава на китайците). През 80-те и 90-те години на миналия век в Тайван са извършени 505 екзекуции, припомня Би Би Си. Миналото десетилетие обаче цифрата падна значително - до 36. До голяма степен това се дължеше на започналия дебат дали да се запази смъртното наказание. Този пък дебат е породен от влиянието на либералните ценности и особено на американската политическа култура в Тайван. Дори през 2005 г. бе въведен 4-годишен мораториум върху изпълнението на смъртните наказания. Като най-тежка санкция се предлагаше доживотна присъда. Властите и повечето правозащитни организации са за отмяната и предишната правосъдна министърка Ван Чън Фън поведе кампанията да се удължи мораториумът. Тя обаче удари на камък в лицето на роднините на жертвите на престъпленията, а и на общественото мнение. Допитванията показват, че две трети от тайванците искат смъртното наказание. Заради отказа да подпише екзекутирането на 44 осъдени на смърт Ван Чън Фън трябваше да подаде оставка през 2010 г. По повод грешката с Чан в. "Чайна пост" изтъкна в либерална по дух редакционна статия, че смъртното наказание потенциално може да обрече на смърт невинен човек. Ако я нямаше тази мярка, реабилитираният Чан сега щеше да се радва на живота. Но подложен на обществен натиск, новият правосъден министър Тзънг Юнг Фу възобнови екзекуциите. Този март бяха разстреляни петима затворници, осъдени на смърт. Екзекутирането си очакват още 40 осъдени.
СНИМКA: www.dailychilli.com
Бащата Цзян Чжъ Ан не доживя оневиняването на сина си, макар да е бил инициаторът на реабилитирането му.
СНИМКА: www.chinapost.com
Майката Ван Тай Лен запали свещ в памет на оневинения си син.
16
4948
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
16
 Видими 
28 Септември 2011 00:30
Защо обществото не наказва изнасилвачите с изнасилване? Защото това ще е неморално. Тогава защо наказва убийците със смърт? Ето един цитат от "Размисли за гилотината" на Камю:
Да приемем, че би било справедливо и необходимо да се овъзмезди убийството на жертвата чрез смъртта на убиеца. Но смъртното наказание не е просто смърт. То е също толкова различно по своята същност от лишаването от живот, колкото е концентрационният лагер от затвора. То несъмнено е убийство, което, аритметически погледнато, заплаща за извършеното убийство. Но прибавя към смъртта един правилник, един обществен и познат на жертвата предумисъл, една организация, най-после, която сама е извор на душевни страдания, по-страшни от смъртта. Следователно няма равностойност.
28 Септември 2011 01:01
Статията е за съдебната грешка, но по-скоро показва, че смъртното наказание не е наказание изобщо и в по-голяма степен наказва самото общество, а не убиеца. Действителният убиец въобще не може да бъде наказан симетрично, защото той е бил извън обществото още преди да извърши убийството - просто е ненормален. Дори и екзекутиран, той няма да получи възмездие. Вместо това, обществото само си е навредило, като е отнело живота на друг, невинен човек, а тези, които са издали грешната присъда, няма как да получат равно възмездие, те само ще се извинят публично.
28 Септември 2011 01:09
Васик,
Разбирам те.
Но това, за което говориш, мога да си го представя само интуитивно. За да бъде наказан истински един убиец ще бъде необходимо някакво невъобразимо отмъщение, разработено от най-добрите психолози и психиатри.
Е, това би било наистина зверство.
28 Септември 2011 01:14
"(същото е и в социалистически Китай, който обаче не признава капиталистически Тайван за държава на китайците)"
Поредният журналистически "шефдьовър".
Общото Събрание на ООН / най-висшия орган на организацията/ в последните 50 години, 14 пъти ПОТВЪРЖДАВА , че Тайван е неотменна част от КНР и континентален Китай и КНР може да предприеме всякакви мерки за да установи контрол над тази част от Китай. Тайван по тази причина НЕ Е член на ООН и не се признава като отделна от Китай държава, от НИТО ЕДНА международна организация !!!

Редактирано от - mao на 28/9/2011 г/ 02:13:21

28 Септември 2011 02:38
Затова е добре да си има Ф-16...
28 Септември 2011 04:30
Защо обществото не наказва изнасилвачите с изнасилване? Защото това ще е неморално. Тогава защо наказва убийците със смърт?

По логиката на Васик наказания за престъпления не трябва да има, понеже всяко действие срещу тях /престъпницити/ ще е неморално, видиш ли ще паднем на тяхното ниво, а ние сме къде-къде по-възвишени същества.

Редактирано от - избори до дупка на 28/9/2011 г/ 06:55:45

28 Септември 2011 04:43
За тази грешка да съди даржавата за неколко милиона компесация!
28 Септември 2011 09:37
първите коментари ме плашат
28 Септември 2011 09:48
Мен ме вълнува следния въпрос: Защо спрямо някой, който умишлено не зачита и системно нарушава законите трябва същите тези закони да бъдат спазвани?
Законите са за това да бъдат спазвани, нали? При едно, две престъпвания да речем, че сгрешил човека и спрямо него да постъпим съгласно закона. Но при системно нарушение явно няма никакво зачитане на правилата, по които живее обществото и тогава няма никакъв смисъл от прилагане на закона спрямо този, който въобще не му обръща внимание.
28 Септември 2011 10:56
Оказва се, че както казват старите попове, мастурбирането наистина можело да доведе до смърт.
28 Септември 2011 11:49
Аз съм против смъртното наказание, но само защото може да се допусне съдебна грешка, т.е. да се екзекутира невинен човек.
Иначе не проявявам никакво съчувствие към убийците - спомнете си онзи изверг Панюков, убил децата си и жена си, за когото и смъртното наказание му е малко.
Но обществото на Запад (а и в България) е твърде милостиво към убийците. Реално наказание доживот се прилага в изключително редки случаи, а наказанието за убийците се съкращава до някакви си 12-13 години затвор (средно за Великобритания). Норвежкият убиец ще получи максимим 21(!?) години затвор по техните закони.
Никой не може да ме убеди, че подобни наказания са адекватни на тежестта на престъплението.
28 Септември 2011 12:35
лумпените, дето са твърдо на принципа "око за око" не признават такива неща като съдебни грешки. за тях това са косвени жертви. много пъти съм чувал от уж интелигентни хора, че напълно приемат на 50 човека със смъртно наказание един да е невинен. на дамите обаче им влияят такива неща и често се лашкат от "за" към "против" смъртното наказание. надявам повече от тях да прочетат този материал.

борисофф
28 Септември 2011 12:49
Както казах вече, на Запад се отива в другата крайност - прекалено меки наказания за тежки престъпления с презумпцията, че престъпникът ще се "превъзпита". Не ми е ясно как може да се превъзпита един психопат, но нерядко пуснатите от затвора убийци извършват нови убийства. След това се оказва, че няма виновни в съдебната система.
Даже има и държави, в които наказанието доживот се счита за прекалено тежко и са въведени максимални срокове (Норвегия - 21 години). Сега се чудят как да дадат по-тежко наказание на масовия убиец.
Наказанието доживот трябва да означава минимум 25 години, а за по-тежките случаи да няма никаква възможност за освобождаване.
28 Септември 2011 13:08
Винаги съм твърдял, че на тоя свят не само ние, българята, сме идиоти - има и други като нас.....
А и като прегледах статията, останах с твърдото убеждение, че мноооого си приличаме с тия дръпнатооките... Все едно при нас е станал случая - само че тия поне имат смелост и доблест да си признаят. Което Ганьо няма да направи ни-ко-га...
28 Септември 2011 14:49
...той е направил същото самопризнанието...

Не е за първи път, та да запитам - Спестявате от коректори?
28 Септември 2011 19:25
Ако смъртното наказание се отрича само защото може да има съдебна грешка - това не е убедителен аргумент. Основният проблем е дали смъртното наказание възмездява в достатъчна степен. Например доживотният затвор може да е по-тежко наказание от смъртното наказание.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД