Социалният министър Тотю Младенов, който досега винаги смело е заставал зад увеличението на минимална заплата, доходи и осигуровки, не е склонен тази година да вдига административно минималните осигурителни прагове, при които няма договорка между синдикати и работодатели, както направи през 2010 г. Тогава само в 30 икономически дейности имаше подписани споразумения за средно увеличение на праговете с 5.6% Резултатът от насилственото им вдигане в останалите 47 дейности със средното 5.6% беше намаление на осигурените лица с близо 300 000, масово преминаване на работници на половин работен ден и изоставане в събираемостта на осигурителните вноски в НОИ с 237 млн. лв. към края на август.

"Няма да е както миналата година, защото това е свързано и с пазара на труда и има опасности, които ние трябва да ги избегнем", призна вчера Младенов. Той беше категоричен, че ако трябва, ще се свика специално заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, за да се стигне до договорка как да се определят праговете в дейностите без споразумения. Към момента има споразумения за 45 икономически дейности от общо 80, като при тях ръстът е около 7 на сто. Окончателните резултати се очакват в понеделник.

Засега обаче не е ясно как ще се определят праговете в останалите дейности, тъй като бизнесът и синдикатите са на коренно противоположно мнение. Профсъюзите смятат, че минималните прагове изсветляват икономиката, тъй като некоректните работодатели просто изваждат на светло част от парите, които плащат под масата. От работодателските организации ги подкрепя единствено КРИБ.

Останалите работодатели са категорични, че където няма договорка, трябва да няма и ръст. Те смятат също, че договарянето трябва да слезе дори на ниво предприятие, защото различни фирми от една икономическа дейност са с различни възможности. В търговията например има договорка за 10% ръст на праговете за догодина. "Но синдикати там има основно в големите вериги, а масовата част от търговците са дребни собственици на квартални магазинчета или бакалийки по селата и градовете. Тях няма кой да ги представлява, а те и сега едва оцеляват", обясни Димитър Бранков, зам. изпълнителен директор на БСК. Друг проблем е, че в някои икономически дейности изобщо няма синдикати, с които да се преговаря.

"Не сме склонни на никакви отстъпки, тъй като финансовият министър Симеон Дянков отдавна говори, че криза вече няма, значи няма проблем за ръст на доходите", категорична беше обаче икономическият експерт на КТ "Подкрепа" Мика Зайкова.