Капиталът и пазарната икономика са несправедливи и заробващи. Твърди го не някой синдикалист, а крупният американски инвеститор Джордж Сорос. Между него и получателите на социални помощи всъщност има удивителни прилики!

Защо изобщо има толкова много заможни хора с леви убеждения? Най-краткият отговор гласи: защото могат да си го позволят. Който се въодушевява от лявата политика, трябва да има спокойно отношение към парите, защото, както учи опитът, тази политика винаги излиза скъпа. В действителност най-вече две социални прослойки няма защо да се боят от плановете на левицата: онези, които открай време живеят за сметка на чужди пари, и то добре, и щастливците, които вече са натрупали състояние и знаят, че сигурността му е гарантирана.

Особено красноречив пример за тази разновидност на левицата-де лукс е милиардерът Джордж Сорос, постигнал забележително богатство чрез валутни спекулации, а в по-ново време редовно разсъждаващ над несправедливостта на капитализма. Едва ли не всяка групичка от пъстрия лагер на антиглобалистите среща в негово лице запален симпатизант.



Сорос - левичарят



Например представителите на движението "Окупирайте Уолстрийт", на които той открито се обясни в любов. "Честно казано, мога да разбера чувствата им", оповести Сорос. Което ни най-малко не му попречи да продължи да върти бизнеса си на сигурно разстояние от епицентъра на протестите.

Че Сорос е наясно със спекулациите, е очевидно. Дори само фактът, че той успешно изтегли прочутия си фонд "Квантум" изпод надзора на финансовите власти в САЩ и го намести в данъчно-райски офшорни зони, е достатъчно красноречив. Но и спекулантите имат право да чувстват привързаност към по-висшите духовни сфери...

Тъй като стремежът към печалби от един момент нататък явно е изгубил първоначалната си привлекателност за Сорос, той решава да пише книги. Те не съдържат някакви нови идеи, но разпространяват старите така критично, че го канят навсякъде, където искат да чуят отрицателните си оценки за пазарната икономика, потвърдени от човек, ползващ се изцяло от облагите й.



Сорос не си пада по Меркел



Сорос е и чест сказчик в Германия, където обича подробно да се изказва за германската политика. При тези му изяви става ясно, че няма особено добро мнение за канцлерката. Той смята, че насред еврокризата тя обръща твърде много внимание на парите, и е твърде колеблива при оказването на помощ на разтърсваните от кризата съседи.

Изобщо изглежда, че Сорос има по-скоро непринудено отношение към спестяванията на другите, но в неговия бранш това не е нещо непознато. Преди една година той пристигна в Берлин специално, за да разубеди германците в намерението им да следват курс на икономии. Компаниите трябвало най-сетне да увеличат възнагражденията, за да имат хората повече пари за харчене, заявяваше той в тази връзка.

Освен това държавата трябвало да поема нови дългове, за да стимулира икономиката. А това са искания, които предизвикват бурни аплодисменти на всеки синдикален конгрес. Това, че Сорос сега предупреждава правителството в Берлин да поема дълговете на страни, вкарани в кризата именно благодарение на този вид политика, е напълно последователно от негова страна.



Сорос също е на държавни помощи



Не е трудно да се отгатне какво си мисли Сорос, когато отправя препоръките си. Спекулантът също има нужда от парите на държавата, в сегашния момент дори повече от преди, и това е общото между него и получателите на социални помощи. Няма да е учудващо Сорос да е заложил на скорошната смърт на еврото.

Ядосващото в случая е, че левицата с такава лекота оправдава хора като него. И в Германия е добре позната онази разновидност на левия милионер, чието име фигурира във всички списъци с подписи в името на някоя справедлива кауза. Жалко само, че никой не се захваща насериозно и наистина да отнеме на тези хора половината от богатствата им. Тогава обаче е твърде вероятно броят на хората, които искат да плащат по-високи данъци, да намалее драстично. А това би било сериозна загуба за каузата...