ЖИВ КОНТРАСТ



Несъвместим бях със своето време.

Все наопаки. Все на терсене.

На сериозно кой можеше да ме вземе

поне някога или малко поне.



Като чужденец. Като чуждо тяло,

закарфичен за своето време бях аз.

Черна белка. Жълто кокиче. Врана бяла.

Сред красивите хора оставах без глас.



В дните се движех като нощна птица.

По-буден нощем, отколкото денем бях.

Борех се за илюзиите си като рицар.

Радостите си не обичах.

Несгодите си търпях.



Враговете си често като свои обичах.

Срещу себе си се борех със страст.

Нека както си искат да ме наричат.

Бях на фона на своето време

аз рязък контраст.



Затова ако някога, без да щете,

ме съзрете яхнал звезда, вместо кон,

да летя като Свети Георги в небето,

си кажете - това си е с него в тон.



Той си беше такъв и такъв си остана.

Черен облак върху бяло небе.

След смъртта си

на живота пее осанна,

а приживе почти мъртъв си бе.



Със светкавица змея в небето убива.

На земята и мравка не бе убил"

В небесата душата му е по-жива,

отколкото на земята,

когато живо тяло е бил.





СКРОМНОСТТА НА ДЪРВЕТАТА



Дърветата живееха обикновения си живот.

Копаеха с мотиките на корените си земята,

цъфтяха, раждаха и се радваха,

че хората ги берат,

нощем се надигаха на пръсти

и точеха

синьо вино

от канелката на луната

в нощната кръчма на космоса,

пиеха на крак с упоение.

После заспиваха и сънуваха,

че Бог милва зелените им коси

и това ги правеше щастливи,

защото рядко им се случваше

такава божествена нежност.

Денем пак заживяваха

обикновения си живот

и хората, които ги гледаха,

почти не ги забелязваха,

когато си казваха?

Всъщност по какво дърветата

се различават от нас. Освен по това,

че раждат много повече плод

от птиците, от пеперудите и водите

и от кончетата, примерно;

че са много по-скромни и работливи.

И никога не говорят за това,

което е най-важно.



МОЛБА



Облаците се разшаваха из небето.

Раздвижиха своите танкови части

от хоризонт до хоризонт.

Започваха над нас боевете.

Сблъскваха се фронт със фронт.



Изведнъж

блесна светкавица в мрака.

Ослепи ни със своята светлина.

Фотоапаратите на Бога защракаха.

Светкавица след светкавица.

Снимка след снимка.

Една по една.



Всичките ни грехове са заснети

с фотокамерата на строгия Бог.

Богати и бедни. Музиканти. Поети.

Хулигани. Крадци и мошеници.

Политици с нисък рейтинг

и с рейтинг висок.



Господи,

много те моля.

Ти, който си на небето горе,

прости ни.

Зная,

човечеството е потънало в грях.

Но за това не си ли и ти,

който ни създаде,

поне мъничко отговорен?

Попълни ни, Господи, много те моля,

досиетата със своите снимки

и ни превърни в прах.