Беше като всяка нощ... Въртеше се в усуканите си чаршафи, изтормозен от редовното безсъние, от което нямаше спасение. Очите му уж се затваряха, но той знаеше, че в мига, в който наистина отпусне клепачите си, светкавично ще се разсъни. Пак си беше намерил някаква забутана кабелна телевизия, където по това време обезателно пущаха филм - ужасна останка от годините на гаражното видео, с ония отвратителни гъгнещи гласове на отдавна похабените ленти. Филмите изобщо не го интересуваха, защото и без друго никога не им беше хващал началото. Но го приспиваха със сигурност: просто знаеше, че ще заспи като посечен, додето гледа филма, макар да беше сигурен, че после ще сънува някакви тържествени и жалки глупости, за които дори и в съня си щеше да разбира, че са с думите от филмите, които се сменят през тия мътни часове по кабеларката. Поне нямаше реклами - рекламите го хвърляха в безпомощен гняв. Този път филмът беше за края на света. Нямаше представа дали такова му е заглавието, обаче от приказките на тюхкащите се по екрана герои излизаше точно това: идваше краят на света и те там нещо се караха, нещо си уреждаха някакви сметки кой на кого е изневерил - обичайните работи...

Вече се надяваше, че скоро ще се отнесе и ще подкара ония тъпи сънища, когато старата му моторола бибипна на масата: някой му пращаше sms.

Изпъшка отчаяно и се пресегна. В призрачната резеда на надраскания дисплей пишеше: "СъобщеНия. ЧеТене сеГа?" - и той натисна "ok"...

И после отведнъж прочете:

"Gledam film za kraya na sveta ?)) A ti?"

Погледна изненадано към телевизора, където тъкмо в този миг се беше появил суровият надпис "ТРИ ЧАСА ДО КРАЯ НА СВЕТА" - а след това сви недоверчиво устни и се взря в телефонния номер след съобщението...

Нищо не му говореше.

Въздъхна повторно и написа мрачно:

"I az, no koy pita?"

Изпрати написаното обратно на абсолютно непознатия номер, после се облегна на възглавницата и запали цигара. Вече се беше разсънил безнадеждно, та се опита поне да разбере какво става във филма, само че тия там продължаваха да се карат и да си напомнят, че идва краят на света. Спомни си, че според онзи надпис оставали три часа до апокалипсиса, но той пък не знаеше от преди колко часа са започнали отброяването тия малоумници...

Телефонът изписука отново. Взе го и прочете:

"Imash li predstava ot koga e zapo4nalo otbroyavaneto na 4asovete?"

Усети се, че зяпва. Видя му се налудничаво цялото това съвпадение..., тъй че написа гневно: "Be koy si ti, po diavolite??????" - но апаратчето писна още докато го изпращаше. Учуди се на тази бързина..., само че онзи отсреща просто продължаваше предишното си съобщение...

"Tam pisheshe "tri 4asa do kraya na sveta", oba4e nе kazvat ot koy 4as sa po4nali da broyat!"

Изпсува през зъби и отново попита КОЙ го безпокои, а отговорът пристигна светкавично:

"4e koy mozhe da e? Da ne bi veche da sme se zabravili?"

Надигна се и бързо написа:

"Niamam predstava koy si, seriozno ti kazvam!".

Изстреля съобщението в нощта, а отговорът отново не закъсня.

"E bravo ?)) - му пишеше ехидно някой от непознатия номер - Ve4e ne se i poznavame!"

Сега наистина започна да се ядосва. Цялата тая работа много му напомняше за едни други времена, когато го будеха посред нощ непознати хора - ту сбъркали номера, ту умиращи от скука и набиращи случайни номера, за да си правят гадни шегички. Само че това на масата пред него нямаше нищо общо с някогашния му телефон - оня, червения, с шайбата, която се въртеше накриво, а на цифрата пет обезателно запъваше. Това тук уж беше GSM, високи технологии, двайсет и първи век и всякакви такива, от които можеше и нищо да не разбира, но едно поне знаеше - че няма преплитания и криви шайби, които набират погрешно всякакви цифри на чужди номера...

На екрана на телевизора ония там нещо се разбягаха по някакви покриви и блесна епично нов надпис: "ДВА ЧАСА ДО КРАЯ НА СВЕТА!"

"Vidia li? - пристигна незабавно новото съобщение - Ostanaha dva 4asa do kraya na sveta, a oshte ne znaem za kakvo stava duma ?) Kakvo pravim nie!"

Този път направо стана от леглото и запали лампата. Отиде в кухнята и си наля ракия, но тъкмо отпи, когато моторолата писна оттатък в стаята. Изтича и прочете:

"Dоna e ?) Ne mozha li da se setish!"

Той обаче сви недоверчиво устни: не си спомняше да познава някоя Дона.

За всеки случай взе бележника с телефонните номера, прелисти го и провери на "Д". Имаше Дончо Маринов, Дончо Пенев, Дончо Балакирев, (макар че това всъщност беше Андон Балакирев), но нямаше нито Дона, нито Донка.

"ОТгоВори На СъобщеНиеТо" - го призоваваше моторолата му с кошмарния си правопис, и той въздъхна.

"Ne poznavam nikakva Dona - написа. - Imate greshka."

Отговориха му веднага. "Hubavo! - му пишеха - 4akay malko taka? prashtam snimka!"

След няколко секунди съобщението продължи: "V legloto li si ?) Zashtoto moga i gola ?)) Reshavay, 4e vizhadsh kakvo stava? idva krayat na sveta!!!!!!"

Трепна и почувства някаква унила тръпка да преминава през гърдите му, а после да угасва някъде в гърлото..., но апаратчето моментално мигна резедаво. И продължението гласеше: "Spokoyno, priyateliu? maytapia se, estestveno! Shte bada v nay-prili4en vid. Prashtam!"

Кой знае защо взе дистанционното и намали дуднещите гласове от телевизора. Стана тихо и той чу равнодушното скърцане на щурец в мрака отвъд прозореца. Беше задушно и в мътилката на тази задуха той усети дъх на булско перо и сурови фъстъци - мириса на собствената му пот под мишниците.

Телефонът бибипна и той припряно забучи палеца в зеления "ok" - обаче прочете само едно "НесъвмесТим формаТ"... Изцъка разочаровано с език и се приготви да отговори, че нищо не се е получило.

Точно тогава сбърка... В нетърпението си вместо стрелката надолу натисна другата, която сочеше нагоре, и без да погледне какво пише - натисна припряно

"ok".

И с ужас прочете: "ВсиЧки Съобщ. ИзТриТи".

Беше отишъл на фаталното "ИзТрий Вс. СъобщеНия".

Замръзна така по средата на стаята, зяпнал отчаяно онова "ВсиЧки Съобщ. ИзТриТи", и го гледа чак додето резедата се стопи отведнаж.

На телевизора вече пишеше "ПЕТНАДЕСЕТ МИНУТИ ДО КРАЯ НА СВЕТА" - но той изстиваше в стаята си, стиснал телефона и взрян в стъмнения му дисплей...

И сигурно затова не видя надписа.