Пен си е класика, та дрънка! Спомняте ли си портретите му на 1920-те, 1930-те, 1940-те, 1950-те, та до 1960-те? Не говоря изобщо за портретите му на хора от артистичния хайлайф на Америка. И тук е създал илюзия за атмосфера. Вярно, както винаги при него, нещата са студийни, изчистени, анти-репортажни. Но илюзията за атмосфера е тук.