Известната чалга певица Ванилия, същата тази Ванилия, дето по турнета и концерти пълни стадионите с толкова народ, колкото нито един футболен отбор в България не можеше да събере, прочете една книга!

Книгата иначе изглеждаше най-обикновено, дори картинки нямаше, но ето - зачете се певачката, потъна в нея. Разтвори я в юлски ден сред лукса на "Руц", елитен крайморски хотел с повече звезди и от американското знаме, наречен от собственика му мутрата Боко Топа - "Руц", та веднага да се сетиш за нюйоркския "Риц", и не я остави, докато не затвори и последната й страница.

Прочете значи Ванилия книгата, остави я на масичката до себе си и се отврати от блясъка на кристалния й плот и позлатените й рахитично извити крачета. Допреди масичката й се виждаше разкошна дотолкова, че повече не можеше да бъде, а сега, к''во стана, направо гнусна й се стори с целия й шейхски блясък.

Излезе Ванилия на терасата, загледа се в шумящата сива зеленина на морето и се запита:

- Защо съм Ванилия? Ванилия е подправка за торти! В личната карта Иванка Михтарска, а изведнъж - Ванилия!

Всъщност Ванилия знаеше защо е Ванилия. За да може тия тъпаци, конферансиетата, да изкрещяват от сцената: "А сега един въпрос? Какво прави един сладкиш още по-сладкиш?", а тълпата долу да отвърне: "Ванилия!!!" Такъв бил номерът. Един космат Костадин от звукозаписната фирма го измисли това Ванилия и колкото и тя да настояваше поне да е Ванина, никой не се съгласи...

Изобщо внезапна и необяснима мъка затисна прочутата звезда: Отиде тя до хладилника, натъпкан с к''во ли не, измъкна шише "Пиня колада" и отпи едро, макар да знаеше колко се пълнее от тоя сиропест алкохол.

- Защо никога не съм била студентка? И, ей така, да се притеснявам, ще ми разпише ли доцент Марков семестъра?!

Едно време над тях, на шестия етаж в блок 213 на "Суха река", живееше такъв едноименен доцент. Къщата му беше пълна с книги. Прескачаха ги, местеха ги, спяха върху тях... Доцентският син Коко не спираше да я сваля. Ужас, колко неловко го правеше, как заекваше и се изчервяваше... И все писма й пишеше. Срещне я и вместо да й каже всичко с думи, бутне й листовете в ръцете и бяга... Боко Топа писмо ще ти напише? Боже, ми той знае ли азбуката? Той, спре ли до нея, и веднага под роклята й захваща да бърка... И дай му да го снимат с нея по вестниците. В смисъл, вижте ме, аз Ванилия си я чукам... "Гледай на всичките ми коли като на твои!" Говедо! Мутра!

Отпи отново здрава глътка певачката, видя отражението си в стъклото на отворената врата и още повече се натъжи:

- Готина! Карат ме да пея по прашки! И чак им се плаче, че още не сме напреднали дотам, че да е разрешено да пееш от сцената дибидюс гола! Само пилон не слагат на естрадата, та хептен на бардакиня да заприличам! Боже, баща ми ме гледа по клиповете из разните телевизии! - надигна бутилката Ванилия. - А к''ви тъпотии ме командват да пея!? "Пипай ме навред, сладка съм кат мед..." За един месец трийсет хиляди диска изпоизкупиха...

Много се терза и много нещо изпи този следобед сладката като мед Ванилия. А вечерта знаете ли какво направи? Изтреска с един пепелник атракцията на ресторанта на "Руц"! Прочутото виенско огледало, дето за него и в "Български туризъм" писаха и дето Топа с него най се гордееше по купони и промоции. На сол го направи! Два на четири метра кристал! Купено от разпродажба във Виена! Било на графовете Естерхази!

Бе, к''во да ви кажа, наистина не е хубаво да се четат книги и това си е. Малко ли компютърни игри има, та книга! Пък щом чак толкова ти се е приискало да четеш, е, земи някое списание за гримове и прически - там поне снимките са повече от думите!