Хронично мръсният въздух прави България едно от най-смъртоносните места за живеене в света, въпреки дългогодишните усилия за подобряване на контрола и спазване на европейските стандарти, пише електронното издание "ЮрАктив".

След присъединяването си към Европейския съюз през 2007 г. страната отбелязва напредък в приемането на правила за опазване качеството на въздуха, водите и околната среда. Те обаче остават на хартия и не се прилагат от националните власти, посочват анализаторите. "Ние имаме много добри закони и системи за наблюдение, но властите не ги прилагат", коментира Георги Стефанов от природозащитната организация WWF.

Лошото качество на въздуха може да има фатални последици. Според данни на Програмата за развитие на ООН за 2011 г. в България има 437 смъртни случая на милион заради мръсния градски въздух. По-зле са единствено Румъния и Армения, където жертвите са съответно 439 и 832 на милион. Страната ни е първа в Европа по интензивност на замърсен въздух, нареждайки се в първата четвърт на най-замърсените 187 страни в света. "Никой от нашите политици не прави връзка между качеството на въздуха и здравето", смята Стефанов.

Противно на общоприетото схващане, основната причина за повишеното замърсяване на въздуха в България не са промишлените предприятия, а автомобилният транспорт и отоплението на въглища и дърва, от които се отделят фини прахови частици. Най-големи замърсявания се отчитат в София и Пловдив, като в столицата най-мръсният въздух дишат на Орлов мост и в жк "Дружба". Това според Стефанов може да се преодолее чрез облагане на най-замърсяващите автомобили с по-високи данъци. Столичната екоинспекция периодично препоръчва по-добра поддръжка на пътната настилка и редовно миене на улиците.

Според изследване на Европейската агенция по околна среда, оповестено в началото на годината, близо 60% от българите са дишали въздух с прах над нормата през 2009 г. Почти една четвърт от населението на страната пък е изложено на наднормено съдържание на азотни и серни окиси, озон и други вредни вещества. За сравнение този процент в Европейския съюз е бил едва 5.9%.

САНКЦИИ

Заради праха в края на миналата година Европейската комисия започна наказателна процедура срещу България. Проблемът далеч не е само наш - такива производства са образувани срещу 20 от общо 27-те страни членки на Европейския съюз.