|
| *** |
- Каквото имаше - взето е, пари няма...
- Ало - чу се мразовит глас от другата страна на линията, - господин Министър-председател, привет. Снегът съм, обаждам се само да ви предупредя, че е декември вече и мисля да намина...
Министър-председателят се поизправи в леглото, погледна будилника на нощното си шкафче, след което отбеляза с тон, по-мразовит дори от този на Снега:
- Един през нощта е! - и допълни, за да е всичко ясно. - Галфон!
- Е - леко обидено прозвуча Снегът, - галфон-негалфон, ама се обаждам, нали...
- Не ми се прави на отворен! - сряза го Министър-председателят и Снегът усети как лекичко се разтапя. - Знаеш ли какъв хубав сън сънувах, бехме с Цецо и ритахме мач и точно щях да бия към вратата...
- Да, да, разбирам - прекъсна го Снегът, - съжалявам, че съм ви събудил, обаче просто...
- Обаче просто, обаче умно - изимитира го с фалцетен тон Министър-председателят, - айде не ме занимавай с глупости, кой нормален звъни посреднощ, бе...
- Ама, това не са глупости - измрънка Снегът, - казвам ви, че мисля да намина, подгответе там, който трябва да ме посрещне... Ало? Ало?...
Министър-председателят обаче беше затворил.
Снегът въздъхна, почеса се и отново набра.
- Ало - каза след малко, - госпожо кмет, здравейте. Снегът ви безпокои, обаждам се само да ви кажа, че ще намина и нали, ако може, да ме посрещне някой...
- Кой се обажда? - не разбра кметицата. - А и какво ми говорите на мен, драги, аз подземни паркинги обещала ли съм - обещала съм, нови паркоместа обещала ли съм - обещала съм, всяко детенце да е в детска градина обещала ли съм - обещала съм...
- Не, не, не ме разбрахте - опита се да обясни Снегът, - аз знам, че сте ги обещали тези неща и някой ден вероятно дори ще ги изпълните, но става въпрос за друго...
- Няма друго! - сряза го кметицата. - Столицата ни е една и всички трябва да полагаме грижи за нея, благодаря ви, лека вечер.
- Но ще блокирам пътищата - упорстваше напразно Снегът, - хората пак ще ме намразят и вместо да се забавляват с мен, ще ми пращат мислени пневмонии. Моля ви, нека поне тази година... Ало?... Ало, бе?
Но кметицата беше затворила. Подобно на Министър-председателя, тя също спеше.
- Е, това е върхът! - каза неопределено на кого Снегът и започна да набира за трети път.
След пет-шест позвънявания избраният за Президент вдигна.
- Да, кой е?
- Ало, здравейте, господин Президент, Снегът съм, извинявам се за късния час и че се налага да ви търся лично, а и знам, че все още не сте встъпили в длъжност и така нататък, но просто...
- Кой казвате, че се обажда?
- Снегът, Снегът... Искам само да ви кажа, че скоро мисля да намина, защото е декември все пак и да няма после изненадани...
- А с Министър-председателя разговаряхте ли? - попита Президентът.
- Да, да, говорих, обаче...
- И каква е неговата позиция по темата?
- Ами точно това е, че като че ли никаква, спеше човекът...
- Да, разбирам - президентски отбеляза Президентът. - При това положение, много се извинявам, но и моята позиция трябва да бъде същата, няма как да взема отношение по проблема, благодаря ви за подкрепата.
И побърза да затвори.
Внезапно във въздуха се усети мразовит полъх, последван от появата на няколко нетърпеливи снежинки.
- О-о-о - стана от мястото си Снегът, - аз на вас що ли не ви... - И тихо се посипа над родината.
