"Как се става политик?" е въпрос, на който първосигнално и чисто по български изниква отговорът "с връзки, с късмет и/или с много пари".
Българските политици вече събраха опит за 22 години преход, но в началото трябваше да се учат в движение на дори елементарни на пръв поглед неща, като това как трябва да придърпат сакото си, когато сядат на стола в някое телевизионно студио. Участието в преговори и речите от трибуната произвеждаха истински бисери на импровизацията. Към днешна дата повечето от основните партии имат изградена стройна система как да обучават кадрите си. Освен Българското училище за политика (БУП), създадено от покойния Димитър Паница, за да обучава млади партийни кадри от всички бои, свои
школи за ошлайфане на актива
поддържат БСП, ДПС и СДС. А наскоро и ДСБ обяви, че създава свое училище. Повечето работят по модела на БУП, но го подчиняват на строго партийните си цели. Техни учредители обикновено са хора, завършили школата на Паница.
Обучението на партийните кадри обаче води началото си от 1945 г., когато е създадена Централната, по-късно преименувана на Висша партийна школа (ВПШ) "Станке Димитров" при ЦК на БКП. След 1969 г. тя е преименувана на Академия за обществени науки и социално управление (АОНСУ). Там бъдещите ръководители на държавата се обучават и възпитават в марксистко-ленински дух. Сред структурите на академията са катедра "Диалектически и исторически материализъм", Институтът по марксизъм-ленинизъм, Центърът за теория и управление на идеологическия процес и др. АОНСУ съществува до 1990 г. След промените някои от преподавателите по марксизъм в Академията бързо се преквалифицираха в експерти по демокрация.
Една от първите партийни школи след промените е тази на СДС от 90-те години, наричана "синьото АОНСУ". През 1997 г. тя се превръща в Политическа академия за Централна и Югоизточна Европа, а заниманията са във вид на семинари с много участници едновременно. 10 години по-късно в СДС вече работи школа с гръмкото название Академия за лидери.
През 2003 г. към свързания с БСП Институт за социална интеграция е създадено "червеното АОНСУ" - Академията за социална политика. Преди това кадрите на соцпартията и присъдружните й леви формации се обучаваха в Школата по политически мениджмънт на фондация "Фридрих Еберт".
Две години по-късно, през 2005 г., и в ДПС създават своя школа. Инициатори за създаването й са отцепилите се вече Касим Дал и Корман Исмаилов. Сега основният й двигател е настоящият шеф на младежката структура Джейхан Ибрямов.
И управляващата
ГЕРБ замисля създаването на собствена школа за кадри
От 2008 г. по проекта работят сегашната кметица на София Йорданка Фандъкова и депутатката Моника Ханс-Панайотова - и двете възпитанички на БУП. Идеята им обаче все още не е реализирана. На хартия си остава и намерението на НДСВ за подобна школа.
ДСБ също стяга школо за строго партийни нужди. Според депутата Веселин Методиев тя ще стартира най-късно през пролетта на следващата година и ще бъде професионално, занаятчийско училище.
Другите форми за обучение, които преминават бъдещи и действащи политици, са семинари и срещи, организирани от различни фондации, както и осигуряването на стипендии. БСП и ДПС имат практика да отпускат стипендии на студенти срещу договор за съвместна работа. За разлика от социалистите хората на Ахмед Доган са предвидили в контракта задължението студентът да остане кадър на партията.
Някои от българските представители в политиката завършват подобни обучения и в чужбина. Една от "базите" за квалификация на номенклатурните синове е Лондонското училище по икономика. През 2000 г. например Сергей Станишев и Николай Младенов изкарват курс и в Школата по политически науки в Москва. Престижното френско висше училище по администрация (ENA) също предлага съкратени програми за обучение на млади политици от чужбина.
В България някои университети се усетиха, че в тая работа има хляб, и създадоха специалности като политически мениджмънт и политически маркетинг.
Повечето партийни школи за обучение на кадри
се финансират от самите партии
или по европейски проекти. Рамо им бутат и чуждестранни фондации на съответните им европейски политически опекуни. Българското училище за политика търси спонсорство и от чужди правителства, посолства и различни институции.
Какво учат българските политици? Освен теоретичните знания за партийните режими, политики, системи, изборни практики и т.н. те имат и практически занятия, като например импровизирани медийни участия, интервюта с "неудобен" журналист. Срещат се с реализирали се български и чуждестранни политици - министри, кметове и т.н. С тях работят пиар специалисти, психолози и др.
---- УРОЦИ ПО ЛИДЕРСТВО---
"Ядрена катастрофа. От оцелелите общо 10 души само 6 могат да бъдат спасени. Толкова побира единственото сигурно скривалище. Сред сървайвърите има бременна жена, свещеник, гей, алкохолик, ерген, наркоманка и пр. Кой да живее и кой не?". Подобни сложни психологически задачи решават заедно "учениците" от разни партии в Българското училище за политика. Учат се да взимат най-малко болезнените политически решения с най-голяма обществена полза. Психолози ги вкарват в ролеви игри, за да тестват кои са лидерите сред тях. Занимават се и с благотворителност. Обучението в БУП продължава една година и завършва с диплома. Недостатък на училището е, че създава близки връзки между политици от често противоборстващи политически формации и притъпява остротата на политическия дебат.
БУП е основано през 2001 г. от Димитър Паница и неговата фондация "Свободна и демократична България", Политическата академия за Централна и Югоизточна Европа, Нов български университет и фондация "Отворено общество"- София. Сред спонсорите на начинанието са правителствата на Холандия, САЩ, Норвегия, Съветът на Европа, Уестминстърската фондация за демокрация и др.
След възпитаниците на БУП са сегашният министър на правосъдието Диана Ковачева, червените депутати Мая Манолова, Кирил Добрев и др., колегата им от ДПС Корман Исмаилов, бившите царски депутати Минчо Спасов и Деница Димитрова. Училището са завършили и областният управител на София от ГЕРБ Данаил Кирилов, зам.-кметът на София Малина Едрева и др. Ученици от първия набор като Светослав Малинов, Ивелин Николов и Антон Кутев впоследствие бяха привлечени като преподаватели. В момента БУП се оглавява от бившата тв и радиожурналистка Ирина Алексиева.
|
|