"По-рано работодателите идваха да ни търсят, но сега работниците си търсят работодатели", казва Ахмед. На 63 години, този немощен алжирец пристъпя пред оградата на строителния магазин "Баткор" в предградието Бобини. Понякога опитва късмета си и пред "Строителна платформа" в Порт де ла Вилет. Ахмед стои малко встрани от петдесетината си нелегални другари, скупчили се на изхода на "Баткор". От време на време долепя чело до оградата на магазина и оглежда паркинга, където клиенти товарят камионетките си, като очаква да му дадат знак. В главата му се върти само една мисъл: да си намери някаква работа за деня, понякога за няколко дни, но все на черно.

Редене на плочки, зидане, боядисване - съгласява се почти на всичко. "Това е тото. Един ден печелиш, два дни губиш. Сега съм от 15 дни без работа. От 2008 г. е все така." Ахмед показва с ръка как всичко върви надолу.

Заедно с него всяка сутрин пред строителните магазини се събират българи, румънци, молдовци, пакистанци, тунизийци. Няма почивка и в неделя. В Иври, Вилмобл, Бобини, Нантер или Порт де ла Вилет паркингите на магазините се превръщат в



трудови борси за нелегални имигранти



Всяка сутрин в продължение на седмица журналист на "Монд" нахлузваше прокъсани джинси, обуваше стари обувки и нахлупваше кепе, за да прилича на имигрантите и да се смеси с тях с цел да спазари труда си на паркинга, да си намери "шеф", да проследи дали полицията се намесва и как се държи.

Иври, 7.00 часа, десетина силуета се въртят по тъмно край магазина "Баткор". Вратите се отварят след половин час. Седнал на бордюра на улицата, 35-годишният Абу от Мали разговаря с трима сънародници под рекламно пано. Той е във Франция от една година, но 11 години се е въртял по големи строежи в Испания. Вече си е изградил представа за френския трудов пазар. "Лайняна картина. Ще се върна в моята страна, тук сме прекалено много и няма работа".

За час силуетите се умножават. Ставаме петдесетина. Костюмирани служители слизат от автобус 325 и се насочват към офисите на хай-тек магазините "Фнак", които са край "Баткор". Два свята се разминават, без да се погледнат. Когато в "Баткор" влиза първата камионетка, Абу маха за поздрав на шофьора. Останалите се задоволяват само да я проследят с очаквателен поглед. Жестовете се повтарят безкрайно с надеждата за наемане на работа. Всеки носи найлонов плик или раница с дрехи за преобличане. Направихме си статистика, която показва, че какъвто и да е магазинът, само двама-трима намират работа на ден от чакащите 50-70 души.



"Временно наетите струват двойно повече"



Владимир си има камионетка. Той вече е "шеф" - дума, която определя всички, предлагащи работа. Той е легализиран като самонает занаятчия и често взема на работа нелегални за ден или повече в зависимост от нуждите на обекта. 43-годишен гигант с четвъртита челюст и покрита с татуировки лява ръка, Владимир е бивш руски войник, избягал от войната в Чечения. След идването си във Франция през 2000 г. започва като нелегален общ работник пред "Строителна платформа" в Нантер. Пет години е живял в каравана, наета за 300 евро месечно от "цигани във Вилньов Сен Жорж", и научил занаята от "шеф" италианец. Казва, че плаща на работниците си 100 евро на ден в зависимост от работата и че предпочита молдовци, румънци и украинци.

В действителност ден работа носи между 50 и 80 евро. В "Баткор" (Бобини) и "Строителна платформа" (Вилмобл) български "шефове" наемат изключително други българи. Те имат репутацията да работят за по-малко пари, понякога за 30 евро дневно. В Бобини някои живеят точно срещу магазина, като спят в колите си. Владимир ни обяснява защо наема работници на черно:

"Просто е. Ако наемеш временни работници, не са толкова старателни и струват два пъти повече". Най-голямата компания за наемане на временни работници "Менпауър" фактурира 185 евро на ден за зидар, 200 евро за бояджия, 140 евро за общ работник.

Излизайки от магазина в Иври, един "французин" - както го наричат нелегалните имигранти, - шкембест, белоглав, се насочва към изхода на паркинга. Десетина го заобикаляме като месия. Обръща се към всеки на "ти" и ни пита поотделно откъде сме. Търси зидар. Вдигам ръка. Отвежда ме настрана заедно с един тунизиец. После оставам насаме с него. "Шефът" е частно лице, което си прави тераса. Съмнява се, че съм грък, поради странния ми акцент.

Водим кратък разговор: "Какво би използвал за замазка с дебелина 1 сантиметър? - Ами-и... бетон, не, по-скоро - цимент. - А колко лопати пясък би сложил на торба цимент от 35 кила? - Абе-е... три, не - осем."

Тунизиецът печели. Шефът го качва в колата си, без дори да го подложи на коварно препитване като мен. Един румънец се спуква от смях и ме подкача: "Свърши ли вече със зидарството?" Оживлението, предизвикано от пазарлъка за работа, привлича вниманието на пазач от магазина, който се насочва към нас. Теоретически е забранено да се събираме на паркинга. На практика пазачът си затваря очите, когато забележи, че някой клиент ни пазари за работа. Подканя ни да излезем отвъд оградата. "Иначе няма да ви пускам едно кафе да пиете."

В "Баткор" в Иври пазачът позволява да влизаме за кафе, но един по един. Другаде правилата са по-строги. В "Баткор" край Порт дьо Пантен един едър пазач с бръсната глава ни обяснява: "Хората тук (нелегалните имигранти) не могат да влизат." Той държи на каишка голяма немска овчарка, която му помага да бъде по-убедителен. Във Вилмобл "Строителна платформа" пуска в кафето си само свои служители. За да преодолеят препятствието, двама румънци подават монети на работници със служебни карти, за да им купят кафе и да го изнесат.

10.00 часа, на тротоара в Иври. Събираме се край последния парапет, на който все още може да се сяда. "Другите ги изрязаха, за да ни държат прави", попържа Дан, 32-годишен румънец, който все по-трудно понася да стои "прав по 10 часа на ден с този шум и замърсяване от коли". Пред групата румънци един висок тунизиец се подпира прегърбен. Пристигнал преди осем месеца, 19-годишният Ламжед обяснява, че е "успял да работи едва две седмици", откакто е дошъл във Франция. Според него "това е заради кризата в цяла Европа". Ламжед млъква внезапно. Забелязал е



приближаваща полицейска кола



По негов съвет се отправяме към търговската зона над магазина "Баткор". Оттам наблюдаваме как колата спира. Слизат трима полицаи и се насочват към група нелегални имигранти, които започват да се отдалечават със същата скорост, с която полицаите ги наближават. Полицаите ги карат по този начин да се разкарат и няма защо да вървят по-далеч: обръщат се и се качват в колата си. Ламжед и другите имигранти се връщат полека на паркинга, сякаш нищо не се е случило.

След два дни, в неделя, полицейска кола отново спира пред "Баткор". Клаудиу, закръглен румънец, поема инициативата. Тръгва към полицаите и започва да им обяснява, че "си търси началник". Добавя, че е "европеец". Един от полицаите откача сълзотворна граната от колана си и я навира в лицето на Клаудиу. Явно сърдит, му казва: "Махай се! Върви да си търсиш работа в Париж, не в Иври!" След това полицаите се обръщат към мен. Един ме притиска о стената, нарежда ми да разперя ръце и хвърля раницата ми на земята. Питам го на какво основание ме обискира, а полицай с очила ми отвръща нервно: "Не сме зайци на три седмици". Иска ми документи.

Като вижда френската ми лична карта, се чуди: "Можете да работите, какво правите тук? - Не търся работа: чакам приятели. - Така ли, марш при другите. Ако след час пак ви видим пред магазина, ще ви откараме".

Полицаите наминават поне два пъти дневно. Принуждават нелегалните да се отдалечат от магазина, сякаш се стараят да поддържат приличен декор. В повечето случаи проверяват за документи един-двама нелегални и понякога ги арестуват. Предния ден тунизиецът Фарид, братовчед на Ламжед, бе откаран в участъка. Държаха го един час. Полицаите спазват ли инструкциите? Префектурата отказва да отговори на този въпрос. Защо? "Имаме много въпроси в момента", отговаря завеждащият сектора за връзки с обществеността.

В кметството в Иври началникът на кабинета на кмета се чуди на поведението на полицията. Вижда само политика за натиск над нелегалните имигранти: "По-добре да бъдат арестувани работодателите на нелегалните, но очевидно това не е приоритет на националната полиция." Кметицата на Бобини комунистката Катрин Пеж критикува търговците, които допускат съществуването на паралелен пазар. "Те са съгласни клиентелата им да наема такива работници, стигнали до крайна мизерия. Явлението е повсеместно пред строителните магазини".

Тези търговски обекти са в конфликт на интереси. Не желаят да отблъснат клиентелата си, която открива в техните магазини едновременно материали и работна ръка на ниски цени. Управата на "Баткор" е недостъпна. Оливие Гонзалес, който ръководи отдела за комуникация на "Строителна платформа", отговаря на всичките ни въпроси като автомат: "Нямаме никакви проблеми... Нямаме никакви проблеми..."

13.00 часа на паркинга пред "Баткор" в Иври. Малиецът Абу се връща при нас. Дава ни съвети. Първо, след като минава обяд, повече няма смисъл да се надяваме да намерим работа. Вторият съвет е метеорологически. "До две седмици ще стане много студено да стоите тук цяла сутрин". Тогава къде да търсим работа? Абу се усмихва и повдига рамене.