Малките мечтаят да станат големи, големите мечтаят да лапнат малките и да станат по-големи. Така е в животинския свят, в икономическата и политическата джунгла. Свикнали сме с това, клатим глави - така e и трябва да е, работата е да си далновиден.

Сигурно и министър-председателят ни Богдан Филов се е мислел за далновиден. В дневниците си пише как след присъединяването към Оста при него дошъл британският пълномощен министър Рендъл, за да му връчи нота. Казал, че Англия прави всичко, за да запази българската независимост. Филов отвърнал, че българската независимост не е грижа на други държави, а на българската. "Той (Рендъл, бел. авт.) оживено отговори, че взема акт от тези мои думи и че ще дойде може би моментът, когато той ще ги припомни" - коментира Филов.

Рендъл не успял да му припомни нищо, Б. Филов бил разстрелян пет години по-късно. Тогава у нас вече управляваше не Берлин, а Москва.

След присъединяването към Берлин и Рим руският външен министър Молотов беше възразил и подчертал, че смята Балканите за руска зона на влияние.

"Слабия го бият, силния го уважават" - обичаше да повтаря Сталин. Vae victis - рекъл варварски вожд, когато на победените римляни им се видяло, че мери златото за откупа на Рим с фалшиви везни и ги удря в кантара.*

О, Филов не е наивен. Той знаел, че едва ли българската сигурност е само наша грижа. Просто заложил на губещия кон.

Но мисля за големите и силните. Всеки иска да е такъв. Изглежда в реда на нещата. Защо тогава великият писател Лев Толстой (голям и силен човек впрочем) беше казал, че всеки собствен патриотизъм винаги е за сметка на някой друг? Че колкото по-голяма и по-силна е една държава, толкова повече заробва тя своите, па и чуждите граждани?



Експанзионизмът на силния



иманентно присъщ ли е? Това, че САЩ нападнаха суверенната страна Ирак под измислен повод и превърнаха това пространство в дългогодишна зона на несигурност, в яма за прахосване на огромен ресурс, в символ на несъобразяване с международното право, само кратък акт на произвол ли беше, или нормална закономерност, идваща от прекаленото самочувствие на гиганта?

Чудесно е Русия да е заможна, уредена и стабилна страна. А имперските мераци вървят ли в унисон с икономическата и политическата мощ? Ако да, защо? Партията "Единна Русия" победи на изборите онзи ден, аз се присетих как само преди няколко седмици една идея на тази партия беше създаването на т. нар. Евразийски съюз. Освен бившите съветски републики Русия трябвало да привлече в бъдещия Евразийски съюз редица други държави, сред които и България. Поне така сметнаха участници в кръгла маса, организирана от управляващата партия. Според фракцията на "Единна Русия" в Държавната дума, която беше инициатор на срещата, "руската държава може да устои и да се сбъдне само като център на влияние" в този съюз, писа "Комерсант".

"Евразийски съюз" - хем Европа, хем Азия... Русия, Беларус, Казахстан ще са там от първи януари догодина, заяви руският политолог Дмитрий Орлов. И допълни, че "целите на модернизацията" изискват Русия да се обедини не само с бившите съветски републики - днес членки на ОНД, но и с държави, "лоялни към руските икономически интереси: Финландия, Унгария, Чехия, Монголия, Виетнам, България..." Налице са "инструменти и исторически аргументи", за да бъде осъществен "големият проект" за Евразийски съюз, който може да обедини към 250 милиона души, посочи председателят на Държавната дума Борис Гризлов.

Имам чувството, че ми се губи някаква страна тука. Отведнъж се сещам.

Че коя страна е най-евразийска от всички, освен Русия, а? Броя до три...



Правилно - Турция!



Разположена е на два континента. Гледа към Европа с въжделение и държи пулса към Азия, особено към арабските страни. Защо не я канят в тоз пуст съюз, мисля аз. Какъв пропуск...

Няколко дни след това виждам, че и Анкара е обладана от съюзотворчески импулси. Обмисля т. нар. Балкански парламент. Седалището на новата институция трябвало да бъде в град Измир. Или поне така предложил депутатът от управляващата Партия на справедливостта и развитието Рифат Саит по време на специална международна конференция, проведена в турския парламент. Според Саит в инициативата трябва да бъдат включени България, Гърция, Босна и Херцеговина, Румъния, Албания, Косово, Македония, Сърбия и Черна гора.

Колко сме искани, забележете. О, не казвам, че тези неща ще станат. Нито че сега не сме в ролята на сателит и зона на влияние около Вашингтон, Берлин, Париж... Ала все пак можем да виждаме овреме чий доминантен импулс набъбва най-неприемливо и да гледаме да не ни изпръска, когато се пукне.

Има и второ - не пречи да знаем, че национализмът и имперските мераци са само временно явление в историята на Земята. А на този цивилизационен етап - все по-вредно.



---

*Vae victis (лат.) - "Горко на победените". Крилата фраза, приписвана на вожда на галите Брен. През 390 г. преди нашата ера той победил Рим и заплашил, че ще изколи жителите, ако не се откупят с много злато. Те събрали златото и седнали да го мерят с везни, но им се сторило, че везните на Брен мерят в техен ущърб. Взели да протестират. "Горко на победените!" - викнал Брен и притурил към топузите в теглилката и тежкия си меч. Наложило им се дадат още толкова, колкото тежи мечът.