В този ден Министър-Председателят изглеждаше някак особен. В очите му горяха пламъчета, които осветяваха лицето му и му придаваха странно интелигентно излъчване на човек, нелишен от мозъчна дейност. На репортерките дори им се стори, че челото му се сбърчва от някаква мисъл, а не колкото да се начумери.

- Г-н Премиер - начоколиха го журнальорките, - кажете нещо весело и парадоксално, което да запишем в тефтерчетата и диктофоните си. Нашата аудитория вече трепери в очакване на дозата лъчение. Можете да ни разкажете детството си, а може и да напсувате Тройната коалиция. Може да обещаете завод за боклука в София, а може и да ни изложите научните си виждания за яйцеклетките, стволовете и клонирането. Всъщност няма значение какво точно ще кажете, хората просто искат да чуят гласа ви, да стоплят домовете си с вашите интонации. Може да говорите като Тодор Живков или като Нина Хаген, все едно... Хайде кажете за ветото на Първанов, че и той има днеска събитие и ще може да си размените реплики.

- На г-н Георги Първанов, дето ми тормози пенсионната реформа, му пожелавам един ден, колкото се може по-скоро, да стане премиер. Аз не искам да съм премиер на народ, който не ме оценява. Искам да ме обичат не само заради харизмата ми.

- Огорчение усещаме в думите ви, но и друг път сте плашили с оставка.

- Ни най-малко не съм огорчен. На Първанов искрено му желая да дойде на мойто място, да види хубаво ли е да се гърби с всичко в държавата, след като лешпери 10 години в президентството! Президентът, ако е държавен глава, премиерът е държавен гръб! Но се страхувам, че и да се оттегля, няма да ме оставят на спокойствие и пак всички очаквания ще са към мене.

- Какво би трябвало да направи Първанов според вас?

- Първанов трябва да ми благодари със сълзи на очи, че прокарвам непопулярните мерки, които ще облекчат неимоверно премиерския му мандат.

- Но вие говорите за премиерстването на Първанов като за нещо несъмнено. Не говорихте ли до вчера за втори и трети мандат на ГЕРБ?

- Аз и преди 5 минути говорих, какво от това? Нима е новост за мен да си променя мнението? Правя го дори без аргументи, а сега имам. Просто в тая минута гледам реално на нещата. Нас няма да ни преизберат, а след нас идва Първанката. Махалото се люлее натам, колелото на историята пее своята песен и тази песен е за един герой, когото наричаме Гоце.

- Защо смятате, че няма да ви преизберат?

- Как да ни преизберат, като гледайте какво става. В държавата на Пожарникаря, в столицата, а вече и в други градове, горят автомобили и подпалвачът е неуловим като дим. Това е знак и към нашите партньори. Някакъв шемет ни се подиграва и си играе с огъня. Аз стоя и гледам като огнеборец - струйника си, докато чака да му подадат вода. Това са неща от спецификата на нашата професия. Шланговете първо се разгъват по специална схема, свързват се и тогава се пуска водата. Този, който е отпред на струйника и чака да му пуснат водата, на нашия професионален език се нарича Първи. Разбирате, че говоря иносказателно.

- Всъщност не разбираме. Всичко сме очаквали от вас, но такава сложна реч, с някакви - пази боже - алегории?! Къде отиде простият изказ на Човека от народа?

- По-сложен съм, отколкото изглеждам. Особено, когато друг ми измисля думичките.

- Имате ли подозрения за подпалвача?

- Чух някъде, че го определят като маниак. Но аз мисля, че може и да е макак - с червено дупе, знаете, красножопый.

- Сега пък проговорихте на руски! Между другото, защо винаги казвате болшинство вместо мнозинство?

- Сигурно защото съм по душа болшевик, ха-ха-ха! Какво да ви кажа... И бабуинът е същество червенодупесто...