|
|
Общо | 440,187,790 |
Активни | 271 |
Страници | 17,124 |
За един ден | 1,302,066 |
Реконтра
Егати и държавата...Клеча пред телевизора, гледам мач, а телефонът започва да звъни. Първи се обаждат от отсрещния мол. - Здравейте - казва ми ведър глас, - как сте? Защо вече не идвате при нас? Имаме месец на най-големите отстъпки на всички видове стоки! Всичко е намалено до минимум. Може да си купите каквото пожелаете на минимална цена. - Аз не ходя никъде - отговарям им. - А цените при вас пак са много над моите възможности! - Това е минало! Ние намаляваме цените на нашите продукти през час и е отворено денонощно за такива купувачи като вас! - Без мен! - не отстъпвам аз. - Пък имам и по-важна работа в момента. Нямам никаква работа, освен да гледам как ритат топка едни кьопави срещу едни недъгави. Следващото позвъняване е от съвсем друго място - от социалното министерство! - Говорете, но по-кратко, защото имам работа! Гледам мач! - Господине - казват ми, - не е достатъчно само да седите пред телевизора. Обществото разчита на вас, че можете да подкрепите развитието на икономиката. - Не разчитайте на мен, късно е! - отговарям най-любезно. - Не, не, ние денонощно работим за такива хора като вас. Ето - да вземем рекламите, които дават в паузите на мача по телевизора. Там непрекъснато показват стоки - перилни препарати, самобръсначки, нови видове бира. Тези стоки са за вас. Трябва само да отидете и да си ги поръчате в магазина до вас. Така държавата ще акумулира пари, които ще налее в спортния живот у нас. - Не става - казвам. - То у нас няма никакъв живот, а вие за спортен търсите пари... Следващото позвъняване е от кабинета на финансовия министър. Настояват да ме посетят и да ми предложат личен електронен калкулатор - когато пазарувам стоки по магазините, калкулаторът ще отчита колко от моите пари ще отиват в държавната хазна и по специална графика ще ми показва как аз спасявам икономиката ни. Държа се твърдо: - Нямам никакво намерение да пазарувам каквото и да било, нито пък да спасявам когото и да било! Отсреща настъпва пауза, после нов глас ме уведомява: - Аз съм министърът на финансите, чувате ли ме добре? Молим ви да направите едно елементарно усилие и да отидете да си купите каквато и стока да е от който и да е магазин. Отварям си нова бира и го питам: - Вие до мен ли опряхте - аз да спасявам страната и аз да оправям кашата дето я забъркахте? Министърът веднага реагира: - Никаква каша не сме забъркали! Ако не сте чули - има световна криза. У нас - не зная защо - хората спряха да пазаруват стоки и така ни изправиха пред още по-голям проблем. Никакви пари вече не постъпват в бюджета! Имаме специална програма аз лично да се обадя на всеки наш гражданин, да го активирам да даде пари в родната търговия и така да спасим хазната от фалит! Ако всички хора в страната ни спрат да пазаруват, ние ще загинем! Хич и не трепнах: - А къде са ви големите успехи в икономиката, в селското стопанство, в туризма? Или невероятните инвестиции от различните фондове и програми? - Ще дойдат - рече финансовият министър, - аз твърдо вярвам, че ще дойдат! Но сега, днес, моментът е тежък за всички нас. И за това искаме лично помощта на всеки граждани! Днес е важен всеки човек! - Късно! - рекох му. - Когато си измисляхте сметките и бюджетите на държавата не искахте с никого да говорите, а сега лично ни тормозите. Кракът ми няма да стъпи вече в магазин! Чао! Изключих телевизора и излязох навън. Пред входа ме спря продавач на лотарийни билети. - Утре е тиражът - казва вяло той, - купете си билет. Апартамент, джип четири по четири, плазмен телевизор, мобилен телефон, парични награди... Казвам му най-внимателно: - Благодаря. Всичко си имаме. Нищо не искаме освен една бира... Той поема въздух, събира сили и с тихо отчаяние ми казва: - Купете си, господине, билет. Те не всичките печелят... Казвам "не" и той безмълвно изчезва в лотарийното пространство. Егати и държавата щом я докара до там на мен да се крепи! |
13 Декември 2011 20:28
Чудесно! Но как ще се справите, ако Ви наложи саниране новият Президент? Щото кризата ги притиска и захапват всеки възможен гражданин, от когото могат да изземат нещо.
|