|
Под заглавие "Нощна стража", с една година закъснение хитовото заглавие се появява и на голям екран у нас. Филмът на Бекмамбетов е - е как иначе - първа част от амбициозна епична трилогия. Тя ще екранизира последователно бестселърите на Сергей Лукяненко "Нощен патрул", "Дневен патрул" и "Сумрачен патрул".
Въпреки че принципната му тематика са вампирите, филмът на Бекмамбетов не се занимава чак толкова с потомците на Дракула. Вместо това той смело кръстосва елементи от "Матрицата" и Толкин, от комиксовата култура и Тери Пратчет. Продуцентът на "Ночной дозор" Константин Ернст определя нескромно отрочето си като комбинация "от Тарковски и Уашовски" - което, разбира се, е доста далеч от истината.
В "Нощна стража" няма никакви дълбоки интелектуални предизвикателства. Битката е архетипна - между тъмната и светлата страна, досущ както беше и в "Междузвездни войни". Филмът обаче изобилства от славянска ърбън-екзотика. Метрото, където се разиграват част от ключовите сцени, е московското, а не някой си незнаен subway в англосаксонския свят. Кулата Останкино стърчи напук на Двете кули в решаващите епизоди. (Всъщност Лукяненко, който е провинциалист, не познавал добре картата на Москва по времето, когато писал книгите, и затова телевизионният ретранслатор е с такава важна роля). Езикът и физиономиите са сочни, близки нам от годините на крепката българо-съветска дружба. Героите и мотивите, които ги движат, също са по руски неясни и объркани.
Онова, което трябва да се признае на филма, - макар да е крал безогледно от холивудските образци във визуално и текстуално отношение - че предлага съвсем прилично зрелище срещу микроскопичен за западните стандарти бюджет. "Нощна стража" е може би не най-представителната извадка на новото руско кино - почти напълно непознато на българския зрител след ''89-а - но ефектен боевик с достатъчно усърдна работа от страна на отдела за компютърна анимация.
)