"За ядене става, ама за лаене - не", казва с усмивка Величка и посочва към малкото куче, свило се в импровизирана колибка близо до кабинката на стрелочника на подуянската гара. На няколко крачки от поста, където жената прекарва смените си, се вие тясна пътека, водеща към гарата. Ако продължиш по нея, ще стигнеш до коловозите, където се вижда едно подобрение, направено от крачещите по този маршрут. За да слизат по-лесно от перона на релсите, хората са подредили едно върху друго парчета от плочки. Резултатът - не много стабилно стъпало, което обаче се използва по много пъти всеки ден.

Подобни пътечки към подуянската гара има няколко. Хората минават през коловози и трънаци, а за оживеното движение говорят множеството фасове и други боклуци от двете им страни. По пътечките крачат живеещи в близките блокове на кварталите "Сухата река" и "Хаджи Димитър" на път към трамвайните спирки от другата страна на гарата. Преди да стигнат дотам, минават през куп препятствия - пресичат релси, скачат от перони, ходят из калта, когато вали дъжд, по тъмно късно вечер и т.н. Понякога с малки деца, които превеждат през релсите.

Прескачането на релсите и всички останали препятствия обаче са за предпочитане пред алтернативния, на пръв поглед, по-цивилизован маршрут - през подлеза. Защото долу гледката е потресаваща. Във всякакъв смисъл. Всъщност, на практика гледка няма, защото е тъмно като в рог. Така човек може само да предполага за огромното количество боклуци, върху които стъпва. Това обаче също не е най-големият проблем. По-страшното е, че докато крачиш из мрака, забил поглед в малката светлина в края на тунела, може да настъпиш някой от обитателите на подлеза. А те са си там - налягали около едно огнище и увити в родопски одеяла. Не се смущават от неканени гости и не им обръщат никакво внимание. Дали заради ранния час, в който ги посещаваме (около 9 сутринта), или по причина, че са "загрели" с някоя бутилчица, преди да си легнат, не е ясно. Освен невъзмутимо спящите скитници обаче има други, скрити в малките странични помещения на дългия коридор, които не са чак такива непукисти, наблюдават мълчаливо от скривалищата си и само с шума от движенията си като че ли предупреждават, че е време да се изнасяш към светлата част на света.

"Само два пъти съм минавала по тоя маршрут, през подлеза никога, не смея", казва Нели, която живее в кв. "Хаджи Димитър", на десетина минути пеша от гарата. Ако тя се връща или отива към центъра на града, няма проблем с прибирането, защото маршрутът е ясен - мостът "Чавдар". Не така обаче стои въпросът с прибирането от квартал "Гео Милев", да речем, или с пътя към трамвайната спирка пред гара "Подуяне", която е една от най-удобните точки за придвижване както към центъра, така и с мотрисата в посока кв. "Левски". Тогава изборът е или да прескача през релсите, или да мине по моста на ул. "Черковна", което ще удължи ходенето с десетина минути. Естествено, избира по-дългия и по-сигурен маршрут. Подлезът не стои като опция. Както пред нея, така и пред повечето хора, които минават оттам. "Всеки ден минавам оттук, но не съм влизала в тунела, много е страшно долу", казва бързаща за работа жена на път към пероните.

Въпросният подлез започва от пероните на гарата, като целта на построяването му е да изведе пешеходците от другата страна на жп съоръжението. Един вид безконфликтно придвижване, както е модерно да се казва. Това, което някога е строено като изход към жилищните квартали, днес представлява сметище. Срещу него посреща порутена, полуизгоряла стара къща. Обстановка напълно в унисон със състоянието на подлеза. "Какво ли не се е случвало долу, събират се наркомани, скитници, веднъж от полицията ме викаха за свидетел, едно младо момче, дете, беше умряло долу от свръхдоза", разказва Величка.

Апокалиптичният вид на подземните съоръжения обаче е само от едната страна на гарата. Ако човек не минава по маршрута към "Хаджи Димитър", а само през подлеза пред гарата, ще реши, че поне един път институциите са си свършили работата. Подлезът на подуянската гара бе ремонтиран наскоро, като общината плати над 1 млн. лв. за реконструкцията. Парите бяха отпуснати по ОП "Регионално развитие". Заедно с този на Подуяне, бяха ремонтирани още 6 подлеза. Така големият подлез пред гарата има доста приличен вид, снабден е с платформи за трудно подвижни хора, все неща, които е нормално да се срещат из европейска столица, но са рядкост по нашите географски ширини.

Подлезът на поудянската гара е собственост на НКЖИ. Това е и един от идеалните поводи за оправдание от страна на общината. "Имам достатъчно грижи с общинските имоти", казва кметът на района Ева Митова. Същата бе ситуацията и с ремонтирания подлез пред гарата - там част от съоръжението е собственост на НКЖИ. Тогава обаче институциите някак успяха да се координират и ремонтът е факт. Всъщност между ремонтирания вече подлез и частта от тунелите, които минават под релсите, някога е имало връзка. Така подземният маршрут е започвал още преди релсите, които днес хората са принудени да прескачат, а изходът е бил при трамвайната спирка. След това обаче е изградена стена и такава връзка днес няма.

"Започваме спешна работа по затваряне на подлеза", заявиха пред "Сега" от НКЖИ, чиято собственост е злополучното съоръжение. Оттам обясниха, че за последно този тунел е ремонтиран в периода 1995-1996 г. Днес резултатите са повече от красноречиви. От НКЖИ обещаха първо да изгонят скитниците и да затворят подлеза. А ремонт ще има някога в светлото бъдеще.