България тайно се ангажира да постави под строг контрол интернет. Страната ни е една от 22-те членки на ЕС, които подписаха спорното международно търговско споразумение за опазване на авторските права ACTA (Anti-Counterfeiting Trade Agreement - "Търговско споразумение за борба с фалшифицирането") в Токио.
Макар ACTA да се представя като инструмент "за създаване на законни стандарти за опазване на правата върху интелектуалната собственост и за засилено международно сътрудничество", всъщност тя е инструмент за централизиране на надзора върху интернет и ще стане първият световен договор за контрол върху мрежата, коментират авторитетни американски медии. Текстът на договора не е публикуван никъде. Аргументът е, че става дума за търговско споразумение, и това изисква конфиденциалност.
ACTA третира интернет пиратството (по подобие на американските проектозакони SOPA (Stop Online Piracy Act - "спиране на онлайн пиратството") и PIPA (Protect Intellectual Property Act - "защита на интелектуалната собственост"), както и разпространението на фалшиви стоки, лекарства и други продукти. Споразумението задължава доставчиците на интернет да следят и да докладват обмена на информация в мрежата, която би могла да бъде или е обект на авторски права. Ако обменът не бъде засечен и прекратен, доставчикът и потребителят могат да понесат големи глоби, а след три предупреждения потребителят нарушител може да бъде изпратен в затвора и да му бъде забранен достъпът до интернет. Доставчикът, който не спре нарушението, ще бъде отстранен от пазара. Според ACTA притежателят на интелектуалната собственост, която е била използвана без разрешение, не е нужно да доказва, че потребителят или доставчикът на интернет са нарушили авторското му право. Достатъчно е само да се оплаче три пъти, че правата му са нарушени.
Споразумението предвижда криминализирането на разпространение на стоки и съдържание в интернет с неуредени авторски права, ако това се прави с търговска цел. Това означава, че сайтове, които имат голяма популярност и имат качено съдържание със спорни авторски права, попадат под наказателна отговорност. Критиците на ACTA смятат, че този документ ще наруши свободата на общуване и ще подкопае иновативния дух. Те твърдят, че той ще размие разликата между фалшиви стоки и интернет пиратство. Така под един параграф ще бъдат поставени китайските компании, които произвеждат фалшив аспирин, обувки и DVD плейъри, и обикновените потребители, споделящи си файлове. Според запознати дефиницията какво е интелектуална собственост е доста общо описана в споразумението и може да засегне дори блогъри, които споменават търговска марка в критична статия. Същото важи за иновации на малки компании, по-евтини алтернативи и generic лекарства, които не се нравят на големите мултинационални корпорации. Той също така ще даде правомощия на митническите служители да преглеждат компютри, смартфони, МР плейъри с предполагаемо пиратско съдържание.
Българското правителство е упълномощило извънредния и пълномощен посланик на България в Япония Любомир Тодоров да подпише търговското споразумение. Документът е бил одобрен на два пъти от кабинета - през ноември и на 11 януари. От стенограмите на двете правителствени заседания става ясно, че не е имало дискусии по съдържанието му, нито някой от министрите е проявил интерес за какво споразумение дава одобрение.
Нито един от потърсените от "Сега" експерти и представители на бранша на интернет доставчиците не се нае да коментира ACTA, за който няма почти никаква информация. В други страни обаче вече има масови протести. В петък недоволни хакери дори атакуваха сайта на Европейския парламент, дни наред в Полша стотици демонстрират срещу удара по свободата в интернет. Сайтовете на словашкото, полското и чешкото правителство, както и на Централната банка на Литва също бяха блокирани в знак на протест.
"Международният договор за защита на интелектуалната собственост е остаряла законова мярка за авторското право, която може да доведе до наказание за всеки акт на комуникация. Страни като САЩ и Япония настояват за прокарването на ACTA, защото техни компании развиват мощен бизнес, който разчита на авторските права в интернет, но това споразумение няма да е от полза за обикновените хора", коментира Ярослав Липшиц от полското интернет общество, цитиран от онлайн изданието на тв "Русия днес". "ACTA ще превърне доставчиците на интернет в полицаи. В името на това, че се занимават с нарушаване на авторското право, всъщност ще се упражнява следене в непростими мащаби на всичките ни интернет връзки", смята Лодз Кай от британската Пиратска партия.
Идеята за "Биг Брадър" в мрежата предизвика скандали в Европарламента, САЩ и Давос
Докладчикът по споразумението подаде оставка заради "маскарада", но според български евродепутат има достатъчно гаранции за защита на правата на потребителите
Европарламентът ще обсъди ACTA през юни, но още миналата седмица докладчикът по законопроекта Кадер Ариф определи преговорите като "маскарад". В петък той подаде оставка като докладчик в ЕП в знак на протест срещу подписването на договора от 22 страни от ЕС. Евродепутатът Кадир Ариф заяви, че е станал свидетел на "невиждани досега маневри" от официалните лица, подготвили договора. "Искам да отрека по най-силния възможен начин целия процес, който доведе до подписването на това споразумение - без включване на организациите на гражданското общество, липсата на прозрачност от самото начало на преговорите, многократно отлагане на подписването на текста, без да бъде предоставено обяснение и изключване на исканията на Европейския парламент, които бяха изразени на няколко пъти в зала", обясни Ариф, цитиран от Би Би Си.
"Ще има дебат в ЕС и той ще бъде по инициатива на комисията по международна търговия в ЕП", съобщи за "Сега" българският евродепутат Метин Казак, който е член на комисията. Той изрази съжаление за оставката на Ариф. "Разбирам и опасенията за ограничаване на фундаментални права - обмен и достъп до информация, свобода на интернет потребителите, но ЕП получи информация и уверения от Еврокомисията, че в споразумението има достатъчно гаранции за защита на правата на гражданите. Договорът дава възможност на страните, които са го подписали, сами да определят какви наказателни мерки да се прилагат, а ако някой се чувства засегнат, може да потърси правата си пред Европейския съд", увери Казак.
Европа няма да блокира интернет, зарече се еврокомисарят по правосъдието, основните права и гражданството Вивиан Рединг миналата седмица. На конференция в Мюнхен тя изтъкна, че "свободата на изразяване и информация са основни човешки права на европейските граждани, директно свързани със свободния интернет". "Правото на авторите да защитават съдържанието и плодовете на творчеството си обаче е също важно", добавя Рединг. Но заключава, че "свободата на информацията и авторските права не са врагове, а партньори. Защитата на творците никога не бива да бъде използвана като претекст за намеса в свободата в интернет". "Сега" потърси еврокомисар Рединг за коментар доколко подписът на ACTA кореспондира със заявената от нея позиция за свобода в интернет. Тя отклони коментара и го насочи към еврокомисаря по търговия Карел де Гухт, който отговаря за преговорите по ACTA.
Парафирането на ACTA мина почти незабелязано на фона на бурните протести и общественото недоволство срещу американските законопроекти SOPА и PIPA. И при тях дискусиите около параметрите бяха проведени при закрити врата. Протестът на най-голямата енциклопедия в интернет "Уикипедия", "Гугъл", "Фейсбук", други сайтове и социални мрежи принудиха американските конгресмени от Камарата на представителите (долната камара на Конгреса) в САЩ да оттеглят подкрепата си за SOPA и PIPA. Основната причина за протеста е, че тези закони ще принудят хиляди интернет компании да закрият сайтовете си. За SOPA активно лобират холивудските студиа и музикални звукозаписни компании, според които такъв закон е нужен, за да се защити интелектуалната собственост. Законът има за цел да спре онлайн продажби на пиратски американски филми и музика, принуждавайки интернет компаниите да блокират достъп до външни сайтове, предлагащи материал, нарушаващ законите за интелектуална собственост. Законопроектът PIPA беше дори внесен за одобрение в Сената (горната камара) на САЩ, но също бе оттеглен, след като двама от сенаторите и съавтори на проекта Марко Рубио от щата Флорида и Рой Блант от щата Мисури промениха позицията си след протестите в интернет. Белият дом вече съобщи, че подкрепя противниците на двата закона. Въпреки това обаче САЩ са подписали ACTA, срещу която още миналата година се обявиха в откритото писмо до президента Обама 75 американски професори. Преговорите по ACTA в САЩ са засекретени с президентски указ на Обама с мотива, че тематиката засяга националната сигурност.
"ACTA e по-опасна от SOPA", заяви в Давос американският конгресмен републиканец Даръл Иса. "Твърди се, че този договор няма да променя вече съществуващи закони. Но веднъж приведен в действие, той създава цяла нови система за контрол върху изпълнението му, а от друга страна завързва ръцете на Конгреса да отмени договора. Може на някой това споразумение да му се струва добро, но хората трябва да си зададат въпроса защо темите на този договор не се решат в рамките на Световната търговска организация или други съществуващи организации? Защото така можеше да се работи тайно. Направиха договора на спокойствие и сега могат да излязат пред хората и да кажат, че той вече не може да се промени", заяви конгресменът.
"Ще има дебат в ЕС и той ще бъде по инициатива на комисията по международна търговия в ЕП", съобщи за "Сега" българският евродепутат Метин Казак, който е член на комисията. Той изрази съжаление за оставката на Ариф. "Разбирам и опасенията за ограничаване на фундаментални права - обмен и достъп до информация, свобода на интернет потребителите, но ЕП получи информация и уверения от Еврокомисията, че в споразумението има достатъчно гаранции за защита на правата на гражданите. Договорът дава възможност на страните, които са го подписали, сами да определят какви наказателни мерки да се прилагат, а ако някой се чувства засегнат, може да потърси правата си пред Европейския съд", увери Казак.
Европа няма да блокира интернет, зарече се еврокомисарят по правосъдието, основните права и гражданството Вивиан Рединг миналата седмица. На конференция в Мюнхен тя изтъкна, че "свободата на изразяване и информация са основни човешки права на европейските граждани, директно свързани със свободния интернет". "Правото на авторите да защитават съдържанието и плодовете на творчеството си обаче е също важно", добавя Рединг. Но заключава, че "свободата на информацията и авторските права не са врагове, а партньори. Защитата на творците никога не бива да бъде използвана като претекст за намеса в свободата в интернет". "Сега" потърси еврокомисар Рединг за коментар доколко подписът на ACTA кореспондира със заявената от нея позиция за свобода в интернет. Тя отклони коментара и го насочи към еврокомисаря по търговия Карел де Гухт, който отговаря за преговорите по ACTA.
Парафирането на ACTA мина почти незабелязано на фона на бурните протести и общественото недоволство срещу американските законопроекти SOPА и PIPA. И при тях дискусиите около параметрите бяха проведени при закрити врата. Протестът на най-голямата енциклопедия в интернет "Уикипедия", "Гугъл", "Фейсбук", други сайтове и социални мрежи принудиха американските конгресмени от Камарата на представителите (долната камара на Конгреса) в САЩ да оттеглят подкрепата си за SOPA и PIPA. Основната причина за протеста е, че тези закони ще принудят хиляди интернет компании да закрият сайтовете си. За SOPA активно лобират холивудските студиа и музикални звукозаписни компании, според които такъв закон е нужен, за да се защити интелектуалната собственост. Законът има за цел да спре онлайн продажби на пиратски американски филми и музика, принуждавайки интернет компаниите да блокират достъп до външни сайтове, предлагащи материал, нарушаващ законите за интелектуална собственост. Законопроектът PIPA беше дори внесен за одобрение в Сената (горната камара) на САЩ, но също бе оттеглен, след като двама от сенаторите и съавтори на проекта Марко Рубио от щата Флорида и Рой Блант от щата Мисури промениха позицията си след протестите в интернет. Белият дом вече съобщи, че подкрепя противниците на двата закона. Въпреки това обаче САЩ са подписали ACTA, срещу която още миналата година се обявиха в откритото писмо до президента Обама 75 американски професори. Преговорите по ACTA в САЩ са засекретени с президентски указ на Обама с мотива, че тематиката засяга националната сигурност.
"ACTA e по-опасна от SOPA", заяви в Давос американският конгресмен републиканец Даръл Иса. "Твърди се, че този договор няма да променя вече съществуващи закони. Но веднъж приведен в действие, той създава цяла нови система за контрол върху изпълнението му, а от друга страна завързва ръцете на Конгреса да отмени договора. Може на някой това споразумение да му се струва добро, но хората трябва да си зададат въпроса защо темите на този договор не се решат в рамките на Световната търговска организация или други съществуващи организации? Защото така можеше да се работи тайно. Направиха договора на спокойствие и сега могат да излязат пред хората и да кажат, че той вече не може да се промени", заяви конгресменът.