Снощи комшията ми звънна на вратата - по бели гащи, с панталон в ръка.
- Комши - каза, - да имаш червен конец?
- Против уроки ли? - попитах и за всеки случай подпрях вратата отвътре с крак.
- Не - повече ми трябва! Ще си шия лампазите.
Винаги съм смятал, че домашната пукница води до психически отклонения след петата година злоупотреба.
- От какъв зор?
- Жената я няма, трябва сам да се оправям с живота... Пусни ме да вляза, че всичко ще ми измръзне в тоя студ...
Пуснах го, изрових в чекмеджето някакво ибришимче, комшията седна, вдяна конеца и започна да шие червените лампази по панталона.
- Да не си постъпил в цирка? - попитах.
Комшията се обиди.
- Не! Ще ставам генерал!
Домашната пукница наистина не прощава, да знаете. Комшията е пенсиониран ветеринар.
- На какво отгоре - генерал?
- Не знам на какво отгоре, на каквото ме качат - на него!
Замислих се.
- За танков генерал си едър - рекох. - Трудничко ще те набутат през ония тесни люкчета в танка.
- Вярно - съгласи се комшията и прехапа конеца. - То и без това при тия цени на горивата - кви танкове, кви пет лева... Ще взема да им стана аз един морски генерал!
- На тях им казват адмирали - поправих го.
- Все тая - рече комшията и сви възелче. - Важното е да има кого да строявам в две редици и да тече заплатата!
- Няма да ти се уреди въпросът - казах. - Корабите не се строяват в две редици, да не говорим, че си имаме само един.
- Ще ми купят още един и ще си ги строявам! - заинати се комшията.
- В тая криза?
- Вярно - въздъхна комшията. - Ама ти никак не ми съдействаш - само ме тласкаш към кашимерията! Мразя да атакувам баири!
- Да не искаш в авиацията! - уплаших се.
- Що - кво ми е! Ще си се возя в хеликоптера и ще раздавам команди наляво и надясно!
- Ще си седиш в кухнята! - започна да ми писва. - От най-високо място ти рекоха вчера, че нашите нови хеликоптери летят само при стайна температура!
Комшията адски се натъжи.
- И кво искаш да ми кажеш - че няма на какво да стана генерал, така ли?
Домъчня ми за него.
- Ти си ший, ший си - може пък да станеш генерал-консултант по оръжейни доставки!
- И такива ли има?
- Тия са най-важните - заявих убедено. - Те най-разбират от кораби, хеликоптери и разните други военни машинарии и пращат приятелите си да ги пазаруват по света! Първо ги консултират, после ги пращат, а може и обратното - първо да ги пратят, а после експертно да консултират покупката. Да обясняват защо корабите не бива да се мокрят, а хеликоптерите - да хвърчат.
- И ще имам медали и лъскави копчета! - зарадва се комшията.
- Не - казах. - Това са генерали под прикритие - да не ги намери конкуренцията да ги гръмне - знаеш как е на оръжейния пазар...
Комшията се замисли. Помисли малко, после отпра решително лампазите от крачола.
- Отказвам се! - рече. - Още сега ще се обадя и на министъра, и на президента, да им река, че тяхната няма да я бъде! Няма да им ставам аз генерал на нищо, и то под прикритие! Ще искам да ме направят космонавт! Да се почерпим по тоя случай?
Отказах. Злоупотребата с домашна пукница води до психически отклонения - току-виж ми се приискало да стана прокурор или зарзаватчия!
|
|