Няма в цяла Северозападна България човек, който да мрази Международния валутен фонд повече от Пешо Червената шапчица. Даже гърците, дето фондът толкова ядове им уреди, че дори и тринайстата и четиринайстата заплата от ръцете им изби, и те не го мразят толкова.

- Глейте му само шефовете! - говори Червената шапчица, като е на втората ракия в пивница "Грозд", която в селото е по-известна като Клуба по интереси. - Що за морал? Да вземе той и да тръгне да изнасилва хотелската чистачка! Негърка при това! Влиза жената калъфката му да смени, а той, животното, й се нахвърля!

- Ма глей сега, Пешо! - опонираме му ние. - Те и по телевизията казаха, тя тая всичко това си го била измислила, за да дръпне някоя и друга хилядарка! Щото американецът на това му вика сексуален тормоз. Там дори само да намигнеш на жена в автобуса и веднага те закопчават у районното!

- Айде, айде! Не на мене тия! Платил си е оня шашкънин, за да го изкарат вода ненапита! Те там, едно време негрите по площадите ги бесеха, ей така, за джюмбуш, та сега ще оставят една черна хотелска чистачка от цял директор на Международния валутен фонд пара да дръпне!

Всъщност всичката тази омраза на Червената шапчица към Международния валутен фонд избухна в деня, в който тоя фонд реши да оздрави БДЖ-то. Не може да не помните колко Българските държавни железници яростно се съпротивляваха на цялата тази работа. Стачки бушуваха, влакове насред път спираха, пътници по гарите мръзнеха, лозунги се скандираха, знамена се вяха, профсъюзни левенти с министри и генерални директори по вестници, радиа и телевизии се сражаваха, но накрая Международният валутен фонд, колкото и да са сексуални маниаци шефовете му, победи.

И се започна оздравяването, което за нашето село се състоеше в това, че влаковете захванаха да отминават най-високомерно гарата ни. Все едно не беше гара на двеста години, а Международният валутен фонд я е дигнал тук миналата седмица, само за да заснеме международно валутен филм и сега е време хем да я събори, хем да помогне за ромското включване, щото и за това фондът се грижи. Да им остави на бившите цигани, сега роми, отпадъкът да го продадат по пунктовете за вторични суровини и да приберат по някой и друг лев.

Иначе оздравяването на БДЖ-то разболя целокупно селото. Всички, дето работеха в града и сутрин и вечер с мотрисата пътуваха, сега трябваше по рейсове да се блъскат и двойни пари за билет да дават. Да не говорим, че вече абсолютно невъзможно стана дори една ръка бридж-белот, докато влакът към родното гнездо те връща, да изпляскаш. Учениците пък цял час по-рано към гимназията в града се налагаше да тръгват и с два часа по-късно да се прибират. За тези, дето трябваше болница и аптека да посетят, да не говорим. Иди ти и пътувай по нашия изровен до неузнаваемост път с камък в бъбрека... Що се отнася до Червената шапчица - съкратиха го безмилостно. Защо й е на гара, на която никакъв влак не спира, ръководител на движението.

Остана си Червената шапчица само със скъп спомен - червената държавна фуражка. Остана и с огромната си свирепост към далечните американци, но иначе, нека бъдем справедливи. Щото, кво да ви кажа, фондът може БДЖ-то да не успее да оздрави, но семейството на Шапчица сто на сто ще оздрави. Понеже вярно, съкрати го безмилостно, но от друга страна, вече всяка вечер той си спи у дома. А то кво беше досега? Цялото село го знае - застъпи Червената шапчица на смяна нощното жепе движение да оправя и, оппа, Коце Ветеринарчето, прескоча ограда им и отпочва сексуален тормоз над жена му. Ама сексуален тормоз по български - значи тормозената жена не само не се оплаква на органите, ами й веднага след тормоза те черпи с греяна ракия...

Не,не, сложен е днешният живот и нищо на този свят не е само добро или само лошо!