РЕЗЮМЕ Това писмо съдържа: (1) Нещо като проповед, (2) Нещо като спомен как забраняващите пушенето ме направиха пушач, (3) Една мисъл на Умберто Еко. Край на резюмето.



Бяхме пренощували в къщата на Николай Хайтов в Яворово и докато закусвахме, радиото свиреше. Катрин Дьоньов пееше:

"Господ пуши хавански пури... "

Аз се възмутих от дебелашкия френски хумор. Не съм набожник и черковник - Боже опази. Нито съм като мюсюлманите, които се възмутиха от датския хумор и искаха да убият карикатуриста, който нарисува карикатури на Аллах. Все пак се възмутих. И евреин не съм, но се възмутих, когато софийската синагога осъмна със свастики на стената.

След като закусихме, Николай ни поведе по една пътека на семейна разходка към параклисчето в планината над село Яворово.

Онзи ден имаше годишнина от обесването на Левски. На стената на църквичката "Света Петка Самарджийска" в София сложиха плоча, че може би там е бил погребан Левски, както Николай всуе доказваше приживе. Казах си: ето на, Николай вече го няма, но може би Бог му помогна.

Стана навалица в подлеза, където е черквичката, и една част от хората бяхме горе на ларгото и като от балкон гледахме как долу откриват плочата. После слязох, промъкнах се през навалицата и влязох в подземието под черквичката. Там имало езически храм четири века преди Христа. После по стълбичката се качих в черквичката, където погребали Левски, и запалих свещички за мъртвите и за живите. Приятно успокоение изпитвам, когато паля свещички. Не се моля, понеже ние, децата във френските колежи на йезуити, доминиканци и францисканци, след ставане от сън - молитва, преди първи етюд молитва, след първи етюд молитва, преди закуска молитва, след закуска молитва, преди часа по катехизис - молитва, след катехизиса - молитва, и така 20-30 молитви на ден. До гуша ми е от молитви. Но всеки храм е преклонение към неизвестното и аз пристъпвам със смирение. Все едно дали е Синята джамия или великолепната джамия на Омаядите в Дамаск, или Нотр Дам, или катедралата в Солсбъри, или Сан Пиетро ди Рома на Бернини. Или езически храм, или светилище, или оброчище. Даже по ме трогват запустелите параклисчета и схлупените църквички. На Хенри Мур му възложили да направи нещо монументално и после се учудили, че то е малко, а той казал: "Вие казахте да е монументално, не казахте да е голямо." После Томски направи хубав филм с Хенри Мур, но да не се отплесвам.

За мен Бог е вселенският разум и неразбираемата тройна загадка, която аз никога няма да проумея. За мен той не e белобрадият старец, изрисуван от Микеланджело Буанароти на тавана на Сикстинската капела.

В църква в латиноамериканска страна - католическа естествено - видях статуя на Дева Мария, закичена с генералски отличия. Местната мутра станала диктатор и проявила набожност според манталитета си. Чувам, че и у нас ставали такива работи. Български православен духовник завел в Рим български таекуондист или обратното - таекуондистът завел архиерея и там нашият архиерей направил нашия таекуондист архонт. Не ми се вярва, но ще питам Любен Дилов-син, когато пак дойде вкъщи да ми донесе уиски. Католиците мислят, че Господ назначил папата за свой наместник на Земята и за брокер, опрощаващ грехове, продавайки индулгенции, и с парите да съгради Сан Пиетро ди Рома. В наше време Ватиканът затъна в тъмни банкови дела. И протестантите не са цвете. Те евангелизирали туземците, деца на природата, и ги учели, че е срамно да ходят голи и че сексът е грях.

Източното православие - хубаво, лошо - няма такива грехове. Елин Пелин и Чудомир се майтапели с нашите попове.

В един шинтоистки храм, не за майтап, а от разсеяност, влязох с незапалена цигара и - представете си: поднесоха ми огънче да си запаля цигарата и репелент, понеже се плясках по ръцете и по врата заради комарите.

Ако в една зала има хиляда зрители и един-единствен комар, този комар ще се насочи към мен. Някои читатели ме мразят, но от Яунде до Якутск и от Ямбол до Ямал комарите ме обичат.

Един приятел, лекар въдичар, ме заведе на риба. Него комарите не го закачат, все на мен налитат. Нищо не уловихме, ала той ми обясни:

- Виж сега. Ще ти кажа нещо. Ама няма да се обиждаш. Ти миришеш.

- Yes. You think I stink. I think you stink.

- Не се обиждай. Всеки човек си има своя миризма. Затова комарите налитат на теб, а на мен не.

- Ама аз всекидневно душ или плуване.

- Не се обиждай. Ти нямаш куче. Ако имаше, щеше да знаеш, че твоето куче винаги ще те познае, че ти си ти. По миризмата. Кучетата имат по-силно обоняние от нас. Затова има следови, полицейски, ловджийски и други кучета. В южните щати имало порода кучета да ловят избягали негри.

- Ти си расист. Каква е тази порода?

- Не съм расист. Не знам как се казва породата. Ти що не знаеш, че в "Чичо-Томовата колиба" онзи там, Саймън Легри, казва: "Подушвам тука негър." Аз съм лекар, пък ти, литературният преводач, не си забелязал, което аз. И стига си пушил.

- Знам, че е вредно. Вие непушачите ме направихте пушач.

Което е вярно. То стана така:

Ние превеждахме четирима в една стая. Двамата заклети непушачи Гошо и Стоил, аз и леля Ивон. Гошо и Стоил не ми даваха да пуша, нито да отворя прозореца, за да не настинат. Гошо миришеше на немити крака. Стоил миришеше на чесън; той всяка вечеря я завършваше с кисело мляко и чесън. Аз не съм против чесъна. Много си е хубаво да закусиш с шкембе чорба, а тя е немислима без люто, оцет и чесън. Но ако вечерта си ял чесън, на другия ден миризмата се излъчва през порите на кожата ти.

Леля Ивон не ми беше леля. Тя следвала в цариградския "Роберт колеж", беше наследничка на пловдивската аптека "Калмар" на площад "Джумаята". Влезеше ли в стаята, сбръчкваше нос. Нареждаше ми да отворя всички прозорци, забърсваше бюрото си с памук, напоен в лавандулов спирт, включваше бързовара, за да запари чай, слагаше пред себе си и пред мен цигари, да пушим двамата усилено, белким тютюневият дим, лавандулата и течението прогонят миризмите на застинала пот, немити крака и снощен чесън. Аз пушех с омерзение. Докарах ги до две и половина кутии дневно, и така 60 години вече.

Но чудна работа. Комарите пак ме обичат, а непушачите ми миришат на непушачи.

Моят приятел, лекарят въдичар, ми обясни:

- Много от нас имаме атавизми. Някои сме много космати. Други убиват жените си от ревност, което също е някакъв атавизъм, но понеже не съм психиатър, това няма да ти го обяснявам. На теб атавизмът ти е в носа.

- К'во ми е на носа, бе? Много си ми е хубав носът, нищо че е счупен от бокса.

- Не ти критикувам носа. Обяснявам ти, че имаш атавистично обоняние.

Вярно. На мен непушачите ми миришат. Миришат ми на непушачи.

Срещу bo (body odor, телесната миризма) не помагат дезодоранти и одеколони. Техният аромат се смесва с bo и става неприятна смесица от аромат и bo. Особено при ползването на френска козметика, която е такава, че да прикрива bo. Само една US и една японска фирма (няма да ги именувам, за да не правя реклама) предлагат козметика, която е неутрална и мирише на чисто.

Предполагам, че са прави лекарите, като казват, че е вредно да пушиш. Казвам "предполагам", понеже хабер си нямам от медицина, а днес лекарите едно казват, утре друго. В архивите на старите морски държави пише, че на кораба трябва да има за профилактика тютюн и джин или ром. Чувал съм, че сегашните лекари премълчават, че някои болести като болестта на Алцхаймер поразяват по-често непушачите. Жена ми Милка не пушеше и умря от Алцхаймер. И тя като мен имаше атавистично обоняние. На пропуска на БТА старшината Искров я спрял, извадил едно шалче и я попитал то моето ли е. Тя го помирисала и казала да, на Джимо е. Старшината Искров все го разказваше това.

В някои стари романи джентълменът мирише на тютюн, уиски и конска пот. Не ми се сбъдна мечтата как отивам в БТА на кон, връзвам го на коневръза отпред, качвам се в стаята, первам с нагайката Гошо и Стоил, дето са овоняли стаята, заповядвам им да отворят прозорците, преди да дойде леля Ивон, красавицата на "Роберт колеж". Акостирал ли кораб на Шести US флот, имало бал. В своето бално тефтерче Ивон записвала морячетата, канещи я на танц, танцувала с тях по ред в списъка, но не с всички, понеже в полунощ капитанът на US кораба заповядвал момчетата да се върнат на борда.

- Ама кажи още нещо бе, лельо Ивон. Как бяха те?

- Млади, стройни, чисти, колосани. Като танцуваш с тях, лъхат на чисто.

Аз също исках да лъхам на чисто, но за това има само два начина: мързелив и труден. Мързеливият е сауна, хиляда метра плуване, още една сауна и още хиляда метра плуване. Трудният е: обличаш суетшърт, отгоре навличаш анцузи, пуловери - каквото ти падне - и тичаш все едно къде, само да е стръмно. Тичаш, потиш се и след час и половина-два потта ти, не знам защо, започва да мирише на ацетон. Тогава се прибираш, взимаш душ и пиеш вода, понеже си се обезводнил. После не ти трябват никакви дезодоранти, никакви козметики. Миришеш на чисто, както казваше леля Ивон.

Японците се къпят два пъти дневно, сутрин и вечер; живял съм в Япония. Японците миришат на японци. Може би защото японската кухня е японска; някой диетолог или биохимик да го обясни; аз не мога.

Умберто Еко (сп. "BIOGRAPH", бр. 5, стр.176):

"През лятото в препълнен влак ще познаете американците по миризмата. И чернокожите миришат различно от нас. Руснаците миришат различно от французите. Цивилизованият човек е над атавизмите расизъм и нацизъм."

А пък аз написах това писмо вместо вашето куче, понеже то не може да пише. Но то има по-остър нос от мен. Природа.

А "природата е храм", написал Бодлер, и завършвам с неговия стих:

La Nature est un temple ou de vivants piliers

Laissent parfois sortir de confuses paroles



Ау, надушвам поезия.

Jusautor DI copyright Jimo's op-ed column