:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 427,424,050
Активни 87
Страници 14,893
За един ден 1,302,066
Реконтра

Темида споходена (консенсуално)

Няма да вадим това, което имаме като томахавки, но няма и да ги заравяме.
Живееш си ти, читателю, ослушваш се за пролетта, отдаваш се на прочие прози и си нямаш понятие какво се случи! Но аз бях там, пих скапано кафе, накиснах деликатните си мустачки и ще ти разкажа. А случи се, че се възцари мир между съда и истинската власт. При това - без да се заравя томахавката (понеже такава поначало нямало). И ето как стана всичко.

Залата - препълнена със съдии. Събрали са се от всички краища на страната да отчитат някакъв проект, но не започват. Жужат приглушено, озъртат се, чакат нещо. След 20-ина минути журналистите, доловили първи, се втурват към входа, трупат се един връз друг. Лазар Груев стиска зъби. Покрай стените плъзват фаланги "момчета" със сериозен вид. Накрая влиза самият ТОЙ. Сяда скромно на първия ред, а очите му едни добри, едни топли... Организаторите подкарват по програмата си, но се вижда, че са объркани от падналата им се чест. Мигат пред камерите, чудят се кое от величията първо да поздравят, кого да цитират, какво да подчертаят. Но никой не пропуска да ГО спомене.

Говори се за електронно правосъдие. Но в средата на описанието на истинския технологичен, административен и юридически подвиг по организирането на видеоконферентна връзка, точно на думите "и стигаме до мистификационния момент със случайното разпределение на делата", ораторката се сепва и сподавено запризовава "Да приветстваме..., да поздравим...". Публиката излиза от хипнозата на мигащите и мърдащи шаренийки, подбрани от незнаен майстор на пауър поинта и се заозърта. И, о, миг на още по-екстазна тържественост, о, конвулсивно триединство на волята за реформи, о, ексцелентна хармония на институционалното взаимодействие: в залата, от плът и кръв, тихо, но танцово, пристъпя масса Уорлик, съпроводен от подприпкващата министър Ковачева, радиираща чар и перхидролна елегантност. И сядат до НЕГО.

Сякаш това не е достатъчно, но не, потрай читателю! След като търпеливо, вглъбено е изслушал рапортуващите съдии и понякога мисъл дори е озарявала погледа му, микрофона взема вицепремиерът, министърът на вътрешните работи, председателят на съвета по междуетнически отношения, кураторът на сектор правосъдие, приятелят на Владимира Янева и просто Човекът Цветан Цветанов. Тишината е такава,че само Груевите зъби проскърцват. Историята има да се позамисли с кое ТОЙ ще остави най-ярка диря: дали с онази нито евклидова, нито лобачевска геометрия на черепа си, в която еволюцията най-сетне намира своето обезсмисляне, или с доказателството, че за радиоактивната смес от тъпота и инат няма нищо невъзможно, включително изкривяването на времето, така щото пак да се намерим посред някаква селяндурска фашизоидност.

Разбира се, над всичко ще бъде следата върху българския словоред, която ще остави съответният, никога за да не бъде той същият, който е бил преди. Няма и да опитвам да пресъздам словото му. Освен едно: всички цитираха фразата, че съдът и МВР били скачени съдове. Но дали я разбраха!? Съдове са. И съдът е съд, но и МВР е съд. Слушателят, майсторски, е оставен да се досети кой ще раздава присъдите.

Все още сетивата ни са заслепени, а прожекторите гаснат, светкавиците затихват, сериозните момчета са изчезнали, микрофоните са се извърнали като слънчогледи, камерите се носят стремглаво навън... Объркани сме, но в щастлива нега. Няколко председателки на съдилища поправят палаво разрошените си коафюри, които, макар и правени в различни краища на страната, показват непостижимо дори за Груевото ВКС единство на практиката. Съдиите имат големи, силни покровители, приласкани са. И вече не всички са лоши - какво ти! - всички са добри. Е, с едно-две недоразумителни изключения. Можем да се върнем към постиженията на електронното правосъдие, а Груев - да си поеме дъх, може дори да му бъде дадена думата...
7
3284
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
7
 Видими 
07 Март 2012 21:32

Браво! Великолепно написано!
Това надхвърля традициите на реконтрата, но е толкова живо, витално, колкото едва ли бихме го усетили даже да бяхме там, в залата.
08 Март 2012 08:38
08 Март 2012 10:06
Почнах го чета ма нема го дочета.
Байгън ми стана от един и същи сюжет, толко ли нема фантазия от цялото пъстро многообразие на живота, вселената и всичко останало и нещо друго да се сътворява?
08 Март 2012 10:59
08 Март 2012 11:20
Възхитително произведение!

Едно само се моля, дано идните поколения да не могат да разберат гротеската и просто да се чудят: "А бе, що за идиотщина е това?!"

Смелият Анонимко
08 Март 2012 12:41
Чудесна реконтра Посленце!
08 Март 2012 15:23
и я там бил и мед я пил
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД