:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 429,058,761
Активни 95
Страници 4,871
За един ден 1,302,066

Моноспектакълът доказва почвата си у нас

Соловите изпълнения (и не само на Куркински и Донев) пълнят салоните – пример е ,,Шърли Валънтайн” на Албена Колева
Снимки: Архив на театъра
Албена Колева в "Шърли Валънтайн" пита не "Какво се случи с нас", а "Какво не се случи?"
В ситуация да се бори буквално за всеки зрител родният театър съвсем естествено задълбава тенденцията да "разкроява" репертоара съобразно масовия вкус. По-неочаквано е друго: времето, когато жанрът на моноспектакъла е запазена територия главно за утвърдени актьори, за баш любимците на публиката, като че отмина. Съвременният зрител все по-смело влиза на подобен род представления, преодолявайки скепсиса, че няма ли калабалък на сцената, пиесата е скука. И най-беглият обзор, например на репертоара на Народния и Сатиричния театър, показва, че монопиесите напоследък са се намножили. И двете техни премиерни заглавия - ,,Шърли Валънтайн" в изпълнението на Албена Колева и "Едно малко радио" на Мая Новоселска (с номинация за главна женска роля за "Икар" 2012) - се радват на пълни салони, хвалят се от ръководствата на театрите. Ретроспективно погледнато, заслугата да се култивира у публиката вкус към моноспектакъла може да се разпредели между Мариус Куркински, безспорния виртуоз на жанра с неговите ръзтърсващи "Сътресение", "Български разкази" и пр.; съименника му Мариус Донкин с "Г-н Ибрахим и цветята на Корана"; Валентин Ганев с "Контрабасът"; Камен Донев с хитовия си моноспектакъл "Възгледите на един учител за народното творчество", за който и зала 1 на НДК се оказа тясна; покойните Велко Кънев с "Даскал" и Андрей Баташов със "Секс, наркотици и рокендрол".

Заразени от примера на колегите си и най-вече одързостени от растящия брой почитатели, все повече актьори, сред тях и доста млади, доказват, че "и сам воинът е воин". Например, печелившо перо за Театър "София" е моноспектакълът "Когато рокът беше млад" на амбициозния Борис Георгиев; продължава да провокира публиката и скандалната Касиел Ноа Ашер с "Нищо по-хубаво", а "Лалугер" в изпълнението на Николай Урумов е сред най-силните български заглавия в афиша на Армията.

В духа на подобни наблюдения добре пресметнат ход е връщането на Тодор Колев към поставената от него преди тринайсет години монопиеса - ,,Шърли Валънтайн"* на Уили Ръсел (тогава се играе в Театър 199 с Илка Зафирова в главната роля). В новата му постановка в образа на Шърли публиката се наслаждава на въздействащото изпълнение на дъщерята на големия ни актьор - Албена Колева. Кога през смях, кога през сълзи, 42-годишната майка и домакиня, белейки картофи, изплаква пред една от стените в кухнята загубата на собственото си Аз. Обратът настъпва, когато внезапно й се отваря възможност да сбъдне екзотична своя мечта, оставяйки на самотек деспотичния си мъж.

Като цяло моноспектакълът изглежда във възход - а дали не и по финансови причини?

------

*Следващото представление е на 13 март в Народния театър.

И извън София Лалугера става любимец на публиката.

 И извън София Лалугера става любимец на публиката.
Source filename: Z:\inets
662
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД