|
| Бойко Ламбовски |
Самюел Джонсън
Който е гледал филма "Борат", сигурно помни едно велико изпълнение. Актьорът Саша Барън Коен, в ролята на журналиста Борат Сагдиев, пее пред стадион с американци националния химн на Казахстан - собствена версия. Народът стои прав и се радва на екзотичния гост и дружеския поздрав. Тоест при фразата "Казахстан е най-великата страна на света" стои прав и се радва, а при фразата "всички останали страни ги управляват малки момиченца" почва да се повърта и чуди... Нататък в химна има по-интересни послания - "Казахстан е приятел на всички освен на Узбекистан..." или "казахстанските проститутки са най-чистите в региона//, освен, разбира се, за туркменистанците". Американският народ усеща, че се бъзикат с него, и почва да освирква.
Тук може би е редно да призная, че навремето критикувах филма заради френетичните му подигравки с някои части от човечеството - сега си вземам повечето думи назад. Посипвам си с пепел главата. Заявявам най-отговорно: Саша Барън Коен е изумителен комик - а човечеството си заслужава подигравките.
Преди няколко дни в Кувейт стана гаф. По време на състезание по спортна стрелба на азиатската конфедерация домакините от Кувейт при награждаването пуснаха вместо химна на Казахстан този от филма за Борат. Можете да видите в Youtube състезателката от Казахстан как първо недоумява, а после туря ръка на сърцето, па стои и слуша - все пак е на върха на стълбицата, нали. Да не разваляме работата, тука може да е така, един вид... В началото на този месец с химна на Казахстан стана и друг гаф - по време на тържествено откриване на регионален ски фестивал в град Костенай губернаторът на областта Нурали Садукасов тържествено оповестява: "Погледни към знамето на Република Казахстан. Започва химнът на Република Казахстан" - и от уредбата загърмява с пълна сила песента на Рики Мартин Livin la Vida Loca - мощно, между другото, парче.
Нещо е урочасал комикът този химн, види се...
Но ето - дойде времето да ви кажа защо ми беше тази прелюдия. Онзи ден гледам гневна група граждани да протестират пред посолството на Румъния, загдето представители на властта в тази наша северна съседка претендирали за 17 километра море от нашето... Претенцията за част от морето - тази смешна и нелепа на пръв поглед претенция, стана новина, разбуни немалко духове, превзе телевизионни и вестникарски площи, накара бивши и настоящи дипломати да се изказват дълбокомислено, а хора хрисими и кротки да придобият нещо като войнствен плам, поне в речта и взорите си.
До такава степен, че усетих как и на мен почти ми се прищява да произведа рикание досущ един гривест лев: "Към Букурещ, към Букурещ!" Па да размахам ръждивата дедова френгия и да поема по стъпките на славния генерал Колев и конната му армия - в един виртуален план, разбира се.
Помните ли какво вика Швейк, когато Австро-Унгарската империя начева Първата световна? Вика така в първите страници на Хашековата безсмъртна творба: " - Към Белград! Към Белград!" И по-точно: "Когато стигнаха пред паметника на Радецки в Мала Страна, Швейк се обърна към тълпата, която ги придружаваше: - Към Белград! Към Белград!"
Питал съм се защо този енигматичен мъж - Швейк, е така войнствен в началото на книгата. Искрен ли е, или се бъзика? (Сигурен съм, че и вие се питате - ако не всеки ден, поне през ден, де.) Съгласете се, че е малко странен такъв ратен плам у герой, по-сетне превърнал се в грандиозна антитеза на милитаристичната идиотия. Сега вече не се питам. Съвсем искрен е човекът. В началото човек вика лесно. Особено на количка с ревматизъм, пред ентусиазирана публика... Или у дома зад компютъра, анонимно. Или на стадиона - в тълпата, ако можеш да пуснеш кръвчица другиму, и овреме да се шмугнеш настрана.
Няма нищо по-възпламенително, по-спасяващо те от екзистенциалните дилеми и битовите депресии от национализма. Няма нищо по-притегателно идейно и по-възвеличаващо индивида в собствените му очи от национализма. Няма нищо по-обединяващо от национализма, преди да те мобилизира, подкара към окопите и накара да покиснеш там. Няма и по-обсебващо,
особено ако умреш, преди да е умрял той
Един национализъм се пали от друг лесно - както сухо стърнище пали друго през синур. Знаете ли какво всъщност дума без думи група патриотични цуйкопийци, шнапсопийци или мастикопийци на своя лидер: "О, домнуле, фюрере, вожде - ела ни отърви от статистиката, че сме на първо място по сиромашия; от нашите комплекси; от факта, че свинята на Радулеску е дебела, а мойта боледува; от обстоятелството, че дворът ми е в лайна, а не ми се рине. Направи така, че Великата ми родина да има повече вода в морето, па дори да не го и видя, ще съм рахат тогази."
Ще ви кажа, че за лидера няма по-сладки лозунги от тези с патриотичния плам. "Аз ще ви дарувам с този плам, скъпи компатриоти, вие само ме турете да ви водя! И си завръщайте главите къмто врага, не къмто мен, когато съм в интимно тет-а-тет с партийната каса. Само това искам от вас" - така мислено дума всеки патриотичен вожд.
Разбира се, говоря за Казахстан. Иначе филмът "Борат" е сниман отчасти при северните комшии.
---
*Патриотизмът е последното убежище на негодника - (англ.) - любим афоризъм на Лев Толстой.
Натисни тук