"Катастрофичен пул" - това звучи като нещо средно между холивудски хорър и тема за научен доклад. Или пък може би чудесен начин да се увеличи обемът на застрахователния пазар у нас с няколко десетки милиона лева. Все още може и да подминаваме тази тема, но трябва да сме сигурни, че ако една идея се е родила в средите на бизнеса и е излязла в публичното пространство, то рано или късно стига и до заплатата на всеки от нас.

Вследствие на пороите се случиха три важни събития: първо, много хора пострадаха; второ, новинарите имаха достатъчно работа по време на лятната суша откъм информация, и трето, застрахователните компания най-накрая видяха светлина в тунела да прокарат идеята си за въвеждане на нещо като "гражданска отговорност" за имотите.

Идеята всички собственици на имоти задължително да се застраховат срещу риск от природни бедствия и катастрофи, като средствата отиват в специален пул, е логична. След цялата тази вода, която се изля върху нашата земя като една човешка длан, изглежда и единствена реална стъпка за преодоляване на бъдещи кризи.

Поначало българинът,



като чуе за нов данък, пощръклява



Не е без основание. Причината за негативизма не е толкова сумата, която трябва да се плаща, а начинът, по който се използват тези пари. Например софиянци плащат някакъв зловещ данък за смет, но резултатът е, че столицата е мръсна, а шефовете на фирмите концесионери тънат в разкош, карат коли за по милион лева. Всички плащаме данъци за пътищата и противно на очакванията, колкото повече даваме, толкова по-зле е положението. Същото е при здравното осигуряване, същото е със сигурността ни по улиците, че дори и в нашата крепост - нашия дом. Страхът, че един нов данък няма да реши липсата на държавност, а само ще обогати определена прослойка от бизнеса няма много контрадоводи. Затова си струва тази тема да бъде разнищвана от всичките й страни.

Очевидно е, че нашата държава не е някакъв земен рай, който е предпазен от природни бедствия и катастрофи. Очевидно е, че само малка част от обществото има достатъчно пари да си плаща навреме, редовно и достатъчно данъците и сметките и по този начин покрива нуждите и на останалата част. Един вид хората, които се смятат за "бедни", са значително повече и разчитат на държавата да се погрижи за тях, когато се случи "събитие" (така наричат застрахователите катастрофите).

Очевидно е, че в перспектива ще има да се случват "събития" и някой ще трябва да ги плаща. Ако сме достатъчно консервативни и приемем, че злото е на вратата, то



задължително е да се подготвим



Подготовката се нарича "застраховане". Лично аз не вярвам, че хората доброволно ще вземат мерки срещу бъдещи събития. По-вероятно е тези, на които им се е разминало, да кажат "мен какво ме засяга това", да си затворят очите, да хлопнат вратата, да превключат канала и да кажат "ха сега наздраве". До момента, в който им дойде на главата. Тогава нещата се обръщат - "кой ще ми помогне", "що за хора живеят в тази държава". По традиция Слави ще прави концерти в помощ на сънародниците, мобилните оператори и телевизиите ще правят кампании с есемеси за нови фондове и в крайна сметка пак се получава държавност от предцивилизационен вид. За пострадалите трябва да има някаква грижа, иначе да не се пишем в рода на "хомо сапиенс" изобщо.

Съществуват няколко подхода към подобна ситуация. Либералният - всеки да се оправя сам. Ако се е застраховал, ще си получи обезщетението, ако не - да си купува кърпички за сълзите и да не разчита, че данъците ни ще отиват да покриват неговата немарливост.

Социалният подход - дайте да дадем. Както често се получава. В този случай политиците извиват ръце на големите компании за някой друг милион, посещават пострадалите райони с БТР и след като телевизиите покрият новините, жертвите се потапят отново в блатото.

Трябва да бъдем реалисти и да признаем, че нито е цивилизовано бедстващите да бъдат оставяни на произвола на съдбата, нито е ефективно да вярваме, че държавата може сама да свърши всичко. Още повече че ако оставим само на администрацията един бюджет, то ще се получи също като при историята с оня американски президент, дето пратил на един египетски просяк 1 милион долара чрез администрацията, а когато чиновникът стигнал до бедняка, му пратил много поздрави.

Частната инициатива, особено когато е поставена в остра конкуренция, е много работеща. Но това не означава, че трябва да гледаме на застрахователните компании като на самаряни. В крайна сметка предметът на тяхната дейност изисква



печалба в края на годината



Тази печалба се храни изцяло от страховете - страх от кражби, от смърт, от катастрофи, от болести. Но вероятно всеки, който е усетил ползата от това да имаш "каско" на автомобила си, може да сподели с радост какво означава да си спокоен.

Нашенецът обаче, без да бъде накаран насила, няма да се застрахова, ако ще да си е построил къща върху бълбукащ кратер. Как мислите? Защото няма пари? А откъде има пари да си купи имот. Защото вярва, че господ го закриля? Едва ли. Просто защото не иска да се мине. Не иска да плаща 10 години, без нищо да му се е случило. Въпрос на култура и може би всяко начало трябва да бъде отбелязвано и с малко зор.

Оттук насетне започва истинската дискусия. Трябва ли да се определя цената според цената на имота или според риска на имот. Трябва ли държавата да инвестира в цялостно изследване на рисковете на територията на страната - близкосрочни, дългосрочни, рискови райони, прогнозни щети. Необходимо ли е да се провежда национална кампания за образоване, прогностика и превенция?

Колкото е да е изтъркано да казваме, че природата ни щади, толкова ще е вредно да мислим, че това ще направят държавата и застрахователите, затова трябва да приемаме реалностите, но и да не оставяме да ни заблуждават.