Ти идваш винаги по-късно,

когато болката изчерпва края

и изходът ме вдъхновява.





Целувката



... от години нецелунат - аз целувам,

може би копнежът ме е нарисувал, или

аз самият съм копнеж.



Думичка



Усмихнеш ли се,

на гърба на небето ще светнат звездите -

бляскави зъби пред кръглата утрин.



Запееш ли,

и светлината ще запее.

Проплачеш ли,

дъждът ще намери очите ми.



Кажеш ли думичка,

обичта ще разлея,

но няма изключително да бъде.





Другото небе



Искра да хвръкне, да отмине листа. После

планината да запали - реката огнена

да пресече

морето. И моретата

да станат две,

както двойствена е и плътта ми.



Небето, вързало земята с морски възел -

безформено от хилядите форми в него -

върти земята

и върти небето - другото небе.



Какво ми пречи очите да затворя

и небесното око да пусна в тях.





Гънките



Тя изплака порой от звезди.

Тя се намери под някакви пламъци.

по дървото се изкачи,

да обрули светкавиците.

Нейната вода

от жажда пръхне,

упоена.

Питам я:

Каква е твойта плът?

Какви са гънките на твоята наслада?

Тя ми отговори:

Краят всичко знае.