Самотна в своята историческа съдба, киевската княгиня Олга предизвиква толкова масов интерес към себе си, че и днес не престават споровете около етническия й произход. Едно незначително споменаване в първата руска летопис - "Повесть временных лет", създава историческа неразбория вече повече от 2 века. Родното място на владетелката, която първа от царстващите в Киев приема християнството, остава всъщност неясно, понеже поне три селища спорят за това право. "Плескова" най-често се превежда като Псков, но уверените, че под това име се крие всъщност първата същинска българска столица Плиска, са хиляди (вж. несъгласията с тази теза у Е. Михайлов, 1990). В Лвовска област на Украйна почитат пищно като родно място на владетелката славянското градище, назовавано от изворите Плъснеск, до днешното село Пидгирци.

Колкото и примамливо да е предложението да приемем, че Плескова е всъщност Плиска, ще трябва да се откажем от него, не са налични необходимите доказателства дори за хипотеза.

* * *

Далеч не е така при същинското налагане на християнството в Русия. Княгиня Олга остава самотен и до голяма степен неясен исторически образ. Летописите съвършено мълчат, когато трябва да ни пояснят как една владетелка християнка в продължение на 15 години властва необезпокоявано в земите си, населени предимно с езичници. Дори синът й Святослав отказва категорично да я последва в религиозните й предпочитания. Преди смъртта си Олга поискала да не бъде "извършвана над мене тризна", т.е. да й бъдат спестени посмъртните езически ритуали, искала да я погребе нейният презвитер, познат ни като Григорий. В същото време княз Святослав Игоревич (945-972) остава верен на вярванията на дедите.

Вероятно е единствено сведението в "Повесть временных лет", което описва религиозните лутания на Олгиния внук, великия киевски княз Владимир Святославович (978-1015). Християнските църкви (неговата дейност е отпреди схизмата между Изтока и Запада) го почитат като равноапостол, но първата му религиозна деятелност, както са категорични изворите, е да се опита да съживи и да възроди на ново равнище езическите вярвания. На хълма зад владетелския му замък е изграден впечатляващ комплекс от шест вероятно дървени колоса (вж. Извори), като главата на главния бог Перун е от сребро "със златни мустаци". Този грандиозен паметник трябва да превърне езичеството в нова при това общодържавна религия, равна по мощ на съвременните й ислям и християнство.

Очевидно през втората половина на Х в. езичеството като комплекс от вярвания вече е изживяло своето време. Тогава бъдещият равноапостол търси помощ от Хорезъм, където държавна религия е ислямът. Изглежда Владимир никак не искал да променя навиците си, трябва да го е привлякла възможността да държи харем (пак в Извори). Тази екстравагантна идея остава само мимолетно хрумване.

Накрая все пак е избрано модното по това време християнство за нова държавна религия, която трябва да сплоти създаващия се от разни племена нов славянски етнос. Единичните случаи на покръствания започват много по-рано, както е с княгиня Олга и особено при военни походи на юг, в досег с населени с християни земи. Новгородският княз Бравлин приел християнството при похода си към Крим от жителите на Сугдея (днешния Судак) още в началото на IX в. Скоро след 860/866 г. варяжките военачалници Асколд и Дир също приели християнството след "чудото с евангелието", което оцеляло в буен огън. Много от изследователите смятат, че поради езиковата близост цариградският патриарх Фотий използва славяни от българската група, вече приели християнството, като мисионери в тоя случай.

Добре известно е, че в "Повесть временных лет" името на цар Симеон Велики и на българите се отбелязва много често (подробно Е.Г. Зиков, 1973), българската история е главен ориентир при историческия разказ за киевските владетели, наравно с последователността на цариградските императори. От една страна, това е сигурно указание за използването на български летописи при написването на "Повесть временных лет", а от друга - указание за мястото, което заема България като пример в историческото развитие на Киевска Рус. Без славянобългарската писменост усилията на Цариград за налагане на християнството в Киевска Рус не биха дали никакъв резултат. Населението на двете държави общува често както в граничните райони, северно от дунавското устие, така в хода на търговските сделки или направо при среща в големите тържища на Солун и Цариград (Е. Михайлов, 1990).

През Х в. източните и южните славяни стоят толкова близо езиково, че се разбират безупречно. Така изследването на езика на първия руско-византийски договор от 912 г. (С. Обнорски, 1936) категорично показва, че преводът от гръцки е направен от българин на руска служба и на български език, т.е. екземплярът от договора, предназначен за руската страна, е бил точно на старобългарски. Несъмнено е, че значителна част от книжовниците в Киевска Рус са или българи, или са образовани в България, а книгите на славянски език, разпространявани там, няма откъде другаде да се появят, освен от съседна България. Включително и богослужебните книги, които са в обращение сред християните. Макар и без тесни политически връзки, по търговските пътища в Киевска Рус прониква достатъчно от създаваната в България по това време славянска култура.

Налагането и на християнството и в Киевска Рус не минава без насилия. Новгородчани понасят поредица от наказателни акции, водени от чичото на княза. Жилищата на несъгласните с новата религия са предавани на огъня, което археологическото проучване в града потвърждава. Чак до XIII в. вятичите остават предимно езичници, както и значителен брой руски села впрочем, някои от по-труднодостъпните - и до XIX в. даже.



* * *

Преди скорошните религиозни празници срещнах моя добра позната родопчанка, която бързаше да приготви цветни яйца и кисел хляб. На въпросително повдигнатите ми вежди, в смисъл "ти пък откога си толкова ревностна в религиозните дела", получих неочакван отговор "Е, аз съм от Смолян, за мене е задължително".

Така е и за Русия днес, задължително е да бъде християнска, за да съхранява целостта си като най-могъщата славянска държава днес. И е без значение колко струват ръчните часовници на патриарх Кирил и колко нелепо ни изглеждат забулената Светлана Медведева, опашките пред "пояса на Богородица" миналата година или оперетните казаци с хоругви преди седмица.



Извори



"В лето 6411 [=903]. Когато [бъдещият княз] Игор [(912-945)] израсна, той придружавал [великия княз] Олег [(882-912)] и го слушал [за всичко], и му доведоха жена от Плескова [възможно е това да е днешния Псков или укрепеното селище Плъснеск (Лвовска област, Украйна), а може би българската столица Плиска] на име Олга...

В лето 6463 [=955]. Тръгна [киевската княгиня] Олга [(945-ок. 960)] за гръцката земя и пристигна в Цариград. И беше тогава цар Константин [VII Багрянородни (913-159)], синът на [император] Лъв [VI (886-912)], дойде при него Олга, и като видя, че тя е много красива в лице и мъдра, удиви се царят на мъдростта й, докато беседваше с нея, и й каза: "Достойна си ти да царуваш с нас в нашата столица". Тя, като разсъди, отговори на царя: "Езичница съм; ако искаш да ме покръстиш, то [трябва] ти сам да ме кръстиш, иначе няма да се покръстя." И я кръстил царят, заедно с [цариградския] патриарх... И получи в кръщение името Елена...

И живя Олга заедно със сина свой Святослав [Игоревич, бъдещ киевски велик княз (945-972)] и го поучаваше да се покръсти [в християнската вяра], но той и не мислеше да се вслуша в тези думи; но ако някой поискаше да се покръсти, не му забраняваше, а само му се надсмиваше. "Защото за невярващите християнската вяра е уродлива"...

И започна [великият княз] Владимир [(ок. 960-1015)] да властва в Киев сам, и постави [статуи на езическите] идоли на хълма зад [владетелския] замък: дървена [статуя] на Перун със сребърна глава и златни мустаци, и Хорс, Дажбог, и Стрибог, и Семаргла, и Мокош. И им принасяха жертви, наричайки ги богове...

Беше Владимир победен от похотта, и имаше жени... от българката [имаше двама сина] Борис и Глеб, а наложниците му бяха 300 във Вишеград, 300 в Белгород и 200... в селцето, което днес наричат Берестовое. И беше ненаситен в блудта..."

Из древноруската летопис "Повесть временных лет", начало на XII в.

Превод на Д. С. Лихачов



"Тогава поискаха те [киевляни] да станат мюсюлмани... Тогава проводиха те пратеници при владетеля на Хорезъм [по бреговете на Аралско море] четирима от приближените на техния цар [княз Владимир]... И изпрати [Хорезъмщах] при тях [учени мъже] да ги научат на законите на исляма. И приеха те исляма."

Сведение на арабския писател ал-Марвази (втора половина на ХI-начало на XII в.) по произведението на ал-Бируни "История на Хорезъм".