България за първи път се изправя пред заплахата да бъде наказана с всекидневна глоба от ЕС, защото не спазва европейското законодателство. Европейската комисия поиска вчера от Съда на ЕС да започне да я санкционира с 15 220 евро на ден, докато не въведе (транспонира) във вътрешното си законодателство Рамковата директива от 2008 г. за отпадъците.

Всички страни в ЕС бяха длъжни да приемат закони въз основа на директивата до 12 декември 2010 г. Срокът не бе спазен от 23 държави, но само шест от тях се забавиха след първото предупреждение през януари 2011 г. България бе предупредена два пъти от Брюксел - с нотификация на 27 януари 2011 г. и с мотивирано становище на 16 юни 2011 г. Въпреки това тя продължи да изпробва търпението на ЕК почти цяла година и оттук нататък наказателната щафета се поема от съда в Люксембург.

"Решението се отнася единствено до въвеждане на Рамковата директива за отпадъците в националното ни законодателство чрез нов закон за управление на отпадъците и по никакъв начин не се отнася към прилагането на законодателството в областта на управление на отпадъците", успокоиха от екоминистерството. Оттам се оправдават, че проектозаконът е внесен в парламента на 11 юли 2011 г., но в хода на обсъжданията са възникнали "сериозни и продължителни дискусии", които са забавили приемането му. Тази седмица законът най-сетне се добра до второ четене във водещата комисия - по околна среда, и предстои гласуването му в пленарна зала.

Очаква се законопроектът да се приеме до един месец и така България да си спести глобите. "Европейската комисия ще бъде незабавно уведомена. С това задължението на страната ще бъде изпълнено, след което се очаква ЕК да оттегли иска си и наказателното производство срещу България да бъде преустановено", смятат от екоминистерството. Депутатите от ГЕРБ се скриха зад това съобщение и отказаха всякакви други коментари.

Две бяха основните причини за забавянето на проектозакона миналата година - сериозните протести на общините и на бизнеса, че текстовете са в интерес на определени фирми и създават монополи, и нежеланието на ГЕРБ да гласува непопулярни мерки преди изборите. Основно недоволството беше от търговци на цветни и черни метали, които твърдяха, че законът въвежда толкова високи прагове за развиване на бизнес, че на пазара ще остане само една голяма фирма, свързвана с Цеко Минев. Впоследствие вносителите се съобразиха с критиките и смекчиха някои от заложените в закона условия. Тъй като той обаче предвижда и физически лица да не могат да вземат пари за предадени вторични суровини, управляващите предпочетоха да загърбят предупрежденията от ЕК и да отложат закона след изборите, за да не гневят ромския електорат. Така той влезе за обсъждане в края на годината.

Но дори законът да бъде приет в срок, по-сериозните проблеми с управлението на отпадъците у нас остават. Един от тях е висящият от години въпрос с боклука на София. България бе заплашена със санкции между 30 000 и 50 000 евро на ден конкретно заради невъзможността на Столичната община да реши трайно проблема. ЕК обаче прекрати делото в Люксембург през октомври м.г. Причината е напредъкът, който Брюксел видя при изграждането на все още неполучилия финансиране завод за боклук. Наказателната процедура срещу страната ни стартира през 2007 г., като ЕК изтъкна, че липсата на система и инсталации за преработка и съхранение на битовите отпадъци представляват сериозен риск за човешкото здраве и околната среда.

Другият проблем, заради който ЕК започна наказателната процедура - софийските бали с боклук, все още не е решен. Въпреки че разсели из страната около 400 000 тона бали, столицата продължава да държи на депото в Суходол 85 000 тона. За тях кметството води преговори с две общини - Харманли и Карлово. Цялото упражение с балирането струва на столичани над 100 млн. лв.

Миналото лято ЕК отпусна парите за депото към завода, но одобрението на същинското съоръжение, което ще реши трайно проблема с отпадъците на София, все още няма. Така срокът, в който заводът трябва да бъде построен, а парите усвоени, се скъсява и е под въпрос дали столицата ще успее да усвои европейското финансиране до края на 2015 г. По последните разчети на общината депото и заводът ще струват 209 млн. лв.

Проблеми има и на национално равнище с изграждането на депа. България сериозно изостава в това отношение и много региони са заплашени да няма къде да изхвърлят отпадъците си.

Освен България на съд отиват Унгария, която е заплашена с глоба от 27 316 евро на ден, Полша - с глоба от 67 314 евро дневно, и Словакия - 17 136 евро на ден. Белгия се измъкна в последния момент, като съобщи, че е транспонирала директивата, но ЕК й даде само отсрочка, докато проучи дали действително е така. Германия също е заплашена да отиде на съд, но мотивираното становище срещу нея е от началото на тази година и тя все още има време да избегне по-нататъшната наказателна процедура.



185 наказателни решения



Европейската комисия издаде вчера 185 наказателни решения, от които 38 са от втора степен - т.е. мотивирани становища, а пет са от трета степен - искания за съд. България се класира във втората група с две мотивирани становища и в третата група с процедурата да бъде съдена заради отпадъците. Двете мотивирани становища изискват до два месеца правителството да докладва, че е въвело ДДС за държавните съдебни изпълнители и е осигурило правилното прилагане на директивата от 2009 г. за генно модифицираните микроорганизми. Според българското законодателство единствено дейността на частните съдебни изпълнители се облага с ДДС, което нарушава конкуренцията. Освен това Брюксел подозира, че България не дава достатъчно гаранции срещу риск при култивиране, съхранение, превозване, унищожаване или използване по друг начин на ГМО. При незадоволителен отговор от българското правителство държавата може да отиде на съд в Люксембург и по тези две наказателни процедури.