"До госпожа кметицата!

Госпожо кметица, най-накрая се реших да ви напиша това писмо, с което искам да изразя възхищението си от постъпката на един шофьор от градския транспорт. Ето за какво става въпрос. Аз съм една обикновена и отрудена жена, живея сама и отглеждам своя син Пепи. В отглеждането ми помага съседката Таня. Работя по цял ден като готвачка. Работата е тежка и недобре платена. И аз нямам много време за забавления. Пък и излишни пари. За това миналия петък реших да посетя безплатния концерт на площада в центъра, който Общината организира. Много обичам класическата и предкласическата музика и често си ги пускам в кухнята, докато работя. От нея чорбата става по-сладка и пилетата се опичат някак по-бързо. Другите готвачки ми се подиграват, но аз живея в моя мечтан свят и не им обръщам внимание. Концертът за мен щеше да бъде едно истинско културно преживяване. Споделих това с моята приятелка Таня. Тя ми каза: "Отиди, Цеце, отиди! Аз ще наглеждам Пепи, не се безпокой. Наслади се на истинското изкуство...". И така, в петък помолих управителя да ме пусне по-рано. Обясних му и той ме разбра. Към вкъщи тичах по целия път. От щастие сякаш летях. Прибрах се и отворих раклата. Дълго търсих подходяща рокля, а после трябваше и да я изгладя. Ето защо закъснях с тръгването. Пак полетях, но за малко да изпусна автобуса - знаете, че те привечер на края на града са редки поради оптимизиране на транспортната схема. Летях и плачех от яд каква съм патка. На половината път чух как автобусът наближава отзад. Беше сигурно, че го изпускам. И наистина, след миг той ме задмина, а аз седнах направо на тротоара и се разхълцах от рев сред облаците прах. Но, о, чудо! Автобусът спря, вратата се отвори, слезе шофьорът и ми подаде ръка. Качих се, невярваща на очите си. Той се оказа млад мъж, много възпитан. Успокояваше ме през целия път, а когато слизах, ми пожела приятно прекарване. Вечерта споделих случката с моята приятелка Таня. А тя настояваше: "Пиши, Цеце, на кметицата пиши! Това е достойна постъпка. Тя е жена и ще те разбере!". Та за това ви пращам това писмо - да отличите подобаващо онзи шофьор от петък по линия 804. С уважение, Цеца Цецова."

След един месец:

"До госпожа Цеца Цецова.

Уважаема госпожа, Кабинетът на госпожа Кмета разгледа Вашия сигнал. Нашата власт уважава сигналите на гражданите и ги третира по определения порядък. Политиката на Народната власт, чийто представител в градското управление е госпожа Кметът, е незабавно да обозначи отношение, да вземе мерки и набележи задачи по всичко това, което имаме като поставени въпроси. В този режим на диалог с гражданите Ви уведомяваме, че въпросният шофьор на автобус бе уволнен дисциплинарно за спиране на рейса извън определените за това места, напускане на кабината по време на курса и разговор с пътник по време на работа. Директорът на градския транспорт бе респектиран с орязване на бонусите за три месеца, на заместник-кмета по транспорта бе направено строго мъмрене по партийна линия, а въпросната спирка бе закрита с цел оптимизиране на транспортната мрежа. Вашият сигнал бе изключително важен за нас. Затова госпожа Кметът Ви пожелава здраве и щастие и още по-голяма воля за гражданска активност.

Кабинет на госпожа Кмета."