|
| Доц. д-р Бойко Рангелов е сеизмолог в Геофизичния институт на БАН. Завършил е геофизика и приложна математика. От 2003 до 2005 г. е в Обединения изследователски център на Европейската комисия в Италия. Ръководи български колективи в над 10 европейски проекта в областта на сеизмологията. Специализирал е в Калифорния, САЩ. Има над 250 научни публикации, монографии и студии. Участвал е в над 300 международни научни конференции. |
- Най-любопитното в това земетресение е, че досега на това място такъв тип земетресение не се е случвало никога. Няма данни. Това ние наричаме т.нар. слепи разломи. Неизвестни на науката разломи, които нямат проявления на повърхността на земята. Вероятно се е активизирал такъв сляп разлом.
- Създава ли опасности за бъдещи по-сериозни трусове?
- Не, напротив, изяснява ни обстановката. Казва ни ето тук имате също опасна ситуация, която вие досега не сте забелязвали, не сте виждали, не знаете, че съществува.
- Възможно ли е, като се освободи енергията, този разлом отново да заспи?
- Така се случва най-често в природата, става силен трус, след това мястото заспива за дълго време, после пак се активизира. Това огнище ще ни безпокои поне още месец. И слава богу. Това е добрият вариант. Колкото повече продължават вторичните трусове, толкова по-добре, за да могат разрушените пластове да се уплътнят и да заспят.
- В началото на май бяхте цитиран в пресата, че скоро ще има голямо земетресение в България.
- Никога не съм казвал скоро - не скоро ще има трус. Формулата, която съм си позволил да използвам, е, че нашето поколение ще преживее едно силно българско земетресение. Не зная дали е това, надявам се да е това, защото по-силно би било по-лошо за всички ни.
- Означава ли това, че всяко поколение преживява такъв трус?
- Има такъв елемент, въпреки че за цикличност изобщо не може да става дума. Българските земи са били много силно сеизмично активни в първите 30 години на миналия век. И след това досега има практически затишие, като изключим земетресенията в Стражица през 1986 г. и във Велинград през 1977 г. Но те са по-слаби.
- В Стражица обаче имаше много повече щети от сега.
- Земетресението в Стражица имаше приблизително същия магнитуд като това, което се случи нощес. Но щетите бяха повече по две причини. Първата е, че в Стражица земетресението беше по-плитко. И втората - че Стражица се намира в Северна България, където почвените условия или седиментите, които са най-отгоре на земната повърхност, са по-меки, условно казано. София и регионът са малко по-облагодетелствани. Във Велинград земетресението беше с магнитуд 5.2 по скалата на Рихтер. Там имаше доста изпопадали комини, напукани стени, подобни ефекти, каквито наблюдаваме сега. И то също беше по-плитичко. Затова, въпреки че е по-слабичко, имаше подобни ефекти.
- Това край Перник не беше ли плитко - на 10 км е?
- В България земетресенията са плитки по начало, което означава в земната кора. Земната кора в България се изменя от 30 до 50 км. Но, разбира се, 3 км дълбочина са много по-опасни от 10 км и това има физическо обяснение. Докато стигнат вълните от 10-те километра, те отслабват, преминават през обема на земята и намаляват своя интензитет. Затова обясненията за по-малкото щети на земетресението край Перник са първо, че беше по-дълбоко, и второ - по-твърдата скала.
- Защо има разлики в данните за силата на земетресението от отделните сеизмологични центрове?
- Заради различните оценки. Земетресението край Перник по последни данни е с магнитуд 5.8 по Рихтер. Това е т.нар. магнитуд по обемни вълни. Според другата оценка за магнитуд, която се нарича моментен магнитуд, земетресението е със сила 5.6. Разлика се получава само при силните земетресения, тъй като скалата на Рихтер търпи едно насищане при високите магнитуди, т.е. не може да различава силните земетресения едно от друго - например това от 8.7 от такова с 8.8. Тогава системите засичат т.нар. моментен магнитуд. Земетресението е позволило на международните центрове да определят този магнитуд, което значи, че е достатъчно силно, за да даде тази информация. По-слабите земетресения се мерят лесно с магнитуда по Рихтер, докато силните не могат да се разделят и се мерят с моментен магнитуд. При нашето земетресение са измерени и двата магнитуда, защото записващата апаратура е позволила това. В България ние използваме т.нар. магнитуд по повърхностни вълни, т.е. по Рихтер и той е 5.8.
Има разлики и в данните за епицентъра. Нашата система е твърде чувствителна, тя реагира на първите моменти на разрушаването на средата. По-далечните сеизмографи от мрежата на европейския център реагират на по-мощната фаза на разрушаването на средата. Те регистрират по-далечни разстояния и всичко това се усреднява, поради това има разминаване между българския епицентър и европейския. Тази разлика не може да бъде драстична, но тя зависи от силата на земетресението. Разрушението, което настъпва в земната среда, в следствие на силно земетресение, обхваща голям обем разстояния. Това земетресение, което се случи, има дължина на огнището от порядъка на 20-30 км и ширина от порядъка на 10 км. Т.е. вие не можете да фиксирате една точка в този размер 30 на 10 и да кажете тук е епицентърът. Всичко, което се огражда от този контур, е огнище на това земетресение.
- А скалата за сила на въздействие как се определя?
- Това са т.нар. макросеизмични скали, които показват силата на въздействие върху земната повърхност. Те нямат нищо общо с магнитуда. Те са свързани само с ефектите на силата на земетресението върху земната повърхност. Тези скали показват колко силно е въздействието в района на епицентъра, в София, в Пловдив, в Стара Загора и естествено се различава. Много по-далеч е много по-слабо въздействието, отколкото близо. Може да се каже, че по сила на въздействието това земетресение е било 7-8 в епицентъра, 5-6 в София, около 3 в Пловдив, около 2.5 или 2 в Стара Загора. И всичко това е генерирано от едно единствено земетресение с магнитуд 5.8. То се измерва описателно, а не апаратурно, както се измерва магнитудът, и затова няма нищо общо между едното и другото. Едното показва енергията - магнитуда, другото показва въздействието, това е интензивността, която намалява с разстоянието.
- Кои тогава са критериите за изчисляване на силата на въздействието?
- Ако имате разпукана къща, това е индикация за 7-а степен. Както ни разлюля и паднаха предмети в софийските апартаменти, това е индикатор за 6-а степен. Но това изисква по-обстойно изследване, да видите в колко къщи има напуквания, дали те не са били полусрутени от свлачищата там, от пропаданията и т.н. Събирането на макросеизмичната информация, т.е. въздействието на земетресението върху земната повърхност, е по-дълъг процес, изисква оглед на място от специалисти. Докато магнитудът се определя по записа на сеизмографа и по определена формула. Такава описателна скала е скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник. В момента тя се замества с т.нар. европейска макросеизмична скала. Двете скали не се различават драстично, подобни са. Но понеже вече сме в ЕС, тази скала, която преди беше приложима само за социалистическите страни, сега се обобщава и става валидна за цяла Европа.
- Смята се, че вертикалният трус е по-опасен от хоризонталния и води до повече щети. Какъв беше този в Перник?
- Няма термин като вертикален трус или хоризонтален. Всяко земетресение ражда т.нар. първични и вторични сеизмични вълни. Първичните сеизмични вълни създават усещането за вертикално движение. Вторичните, които пристигат малко по-късно - за хоризонтално люлеене. Обикновено първичните вълни са с по-малки амплитуди и затова те не предизвикват сериозни разрушения. Вторичните вълни са с по-големи амплитуди, на по-големи периоди, по-силни са, създават усещането за люлеене и предизвикват по-сериозните разрушения. Но едно земетресение генерира всичко и няма такова деление по вид трус.
наистина е Граучо
