Г-н министре на отбраната,

По повод готвените от вас промени в устава на българската армия, от моя страна бе посетен за мнение и коментар старшината от резерва Къркалов, известен на поколения набори като Жална ви майка.

Намерих го във вилната зона на N-ския градец, девоенизиран до едни три-четвърти сини гащи от американ, с неизменната фуражка, мирно да полива зеленчукови насаждения.

- Мислех, че е некой човек, а то си бил ти, жална ви майка - зарадва ми се Жална ви майка.

Някога ми даде окончателна диагноза "физически несъответен и уставно изостанал" и днес още, като река да кажа нещо, преварва ме с думите: "Или си тъп, или си служил при мене."

Той и за вас пита, г-н министре, но нямаше как да знам дали сте служил при него.

Това по повод промените в устава, които ще позволят козируването на гола глава. Старшината Къркалов категорично е против.

- Шапката прави главата, жална ви майка! Щом имаш шапка, значи имаш и глава, нали така? С главата мислиш, с мозъка разсъждаваш, а шапката те поддържа в бойна готовност!...

С оглед мнението му за мен, кимах съгласно. Но има и неопровержими доказателства.

На брега на N-ското наше море зенитната ни батарея провеждаше учебни стрелби. Няма какво да ви обяснявам повече, г-н министре, били сте командващ Противовъздушната отбрана. Съгласно Устав вътрешна служба на БНА в тези условия на войската се полагаше обучение в плуване.

По обед старшина Къркалов ни повеждаше под строй в две колони, всички по три четвърти сини гащи от американ, но, забележете - с войнишките кепета на главите, а Жална ви майка - с фуражка и милиционерска свирка на врата. На бреговата ивица се престроявахме в две редици и всеки забиваше взетата пътем клечка, за да положи отгоре кепето си.

Старшината си оставаше по фуражка - едно, да му пази сянка и, друго, за авторитет, понеже без фуражка мязаше на случайно отклонил се от жътва кооператор.

След час шляпане във водата, понеже не ни се разрешаваше по-навътре от кръста, мерено по най-ниския от нас, отново се строявахме зад кепетата, всеки си вземаше неговото и старшината ни връщаше в лагера.

Така беше, докато един път едно кепе не остана самотно на клечката си. Следите ли мисълта ми, г-н министре? Има кепе, няма глава, следва ЧеПе - чрезвичайно произшествие.

След щателно претърсване на брега и оглед на N-ското море открихме редника Чупетловски в близкия къмпинг да издава военни тайни на две чехкинчета. В Чехия тогава пълзеше контрареволюция - така ни обясни международното положение старшина Къркалов, който е бил там с обединените сили на Варшавския договор.

Редникът Чупетловски не бе даден на военен съд, за да не се излага поделението, обаче бе наказан в продължение на месец да изгребва морето с кофа, а ние се редувахме да караулим до него - да не забегне пак да издава военни тайни на чехкинчетата и да подхранва пълзенето на контрареволюцията.

Вие ми кажете, г-н министре, ако не беше останало онова кепе на клечката, кога щяхме да открием липсата на редника Чупетловски?

Ще речете, сега е друго време, нямаме военни тайни и армия почти нямаме, а чуждите летовници отдалеко заобикалят N-ско ни море...

Ами добре, за мен загуба няма. Дори напротив, след промените и старшина Къркалов, още Жална ви майка, ще бъде уставно изостанал.