|
| Александър Панов |
- Пет години сте работили по този двутомник. Защо се захванахте с Ботев - той е сложна тема предвид политическите и дори митотворческите ореоли около името му, той е национален герой, почти икона...
- Във въпроса се съдържа и отговорът. Икона. Да, Ботев доста отдавна се е превърнал в икона. А иконите имат това неприятно свойство да се изпразват от реално съдържание. Още преди 60 и повече години Боян Пенев в своята студия за Христо Ботев е казал: "На никой български поет името не е споменувано тъй често и тъй напразно, както името на Ботева". Това е първото изречение. Така че многото приказване за Ботев изпразва от реално съдържание името му. Особено политиците - който седне и стане, все за Ботев приказва. Те по този начин черпят от легитимността на тази фигура. И някак забравяме, че Ботев е поет, при това гениален поет. А делото на такъв поет живее само когато върху това дело се проблематизира, тоест когато гледаш отвътре съдържанието. На мен ми стана много интересен следният въпрос. Всеки втори юни пукат салютите и честваме Ботев, честваме свободата. Но никой не се сеща да спомене, че ако не беше поетът Ботев да създаде в тази общност самата представа за свобода, идеята за свобода - тоест идеята за това, че свободата е нещо ценно, то кой би тръгнал да се бие и да си дава живота за нещо, което буквално отсъства от неговата ценностна система?
- Е, не само Ботев го е сторил...
- Не само, разбира се. Но това, което е направил поетът Ботев, е много повече от това, което е направил поборникът Ботев. А именно - да създаде в българското общество самата представа за свободата като ценност. И самата идея за националната общност. Преди това е имало етническа общност, религиозна общност, но идеята за българската нация, за това, че тази нация притежава определени ценности и за тях трябва да се борим, е на възрожденците. Само че Ботев я събира във фокус.
- Но и другото ни велико име от епохата - Левски, е приемано за фокус. Някои дори са склонни да разглеждат тази двойка в тандем или да я противопоставят дори...
- Левски е геният на делото. Човекът, който си е поставил задача да изгради структурата. Италианците казват, че съвременната италианска държава се дължи на трима Джузепе - Джузепе Мацини, който е идеологът, техният Ботев, Джузепе Гарибалди, който е техният Левски...
- А третият кой е?
- Джузепе Верди! Който е синтезът на всичко това. Така че подобни двойки, подобни допълващи се исторически роли, в XIX век изобилстват. В цяла Европа текат сходни процеси - отърсване от старите феодални порядки и възникване на модерни нации. Всякаква възможност за противопоставяне на Ботев и Левски напълно отсъства. Иска ми се да се върна към един проблем, който преди малко повдигнахте - дали не рискувам да вляза в някакви политически противоборства. Името на Ботев е свързано с такива още от началото на XX век. Разгаря се един неимоверно силен идеологически спор "Чий е Ботев?" От едната страна са социалистите, които казват - Ботев е наш. От другата страна са т.нар. буржоазни интелигенти, които с изрази от рода на "маниаци" и т.н. възразяват. Това, което ми се иска да направя с тази книга, е най-накрая да сложа точка на този спор. Защото Ботев е на всички българи, за които понятията за чест и достойнство не са празни думи. За тези хора Ботев може да бъде пътеводна звезда - за тези, за които думите свобода, родина, човешко достойнство са ценности.
- От тази гледна точка онова спорно "Вярвам в единний светъл комунизъм" негово ли е, или не?
- Смята се, че по-скоро не е негово. Май е мистификация. С този въпрос се занимаваше известният изследовател на Ботев Илия Тодоров, Бог да го прости. Още в 1990 година той публикува в сп. "Летописи" един доста обемен и аргументиран текст, че "Символ-верую" е мистификация. Опираше се на това, че в текста има някои комунистически лозунги, които са се родили 20-30 години след смъртта на Ботев. От рода на общата собственост върху земята - неща, които по времето на Ботев е нямало как да бъдат изречени, защото не са били родени в комунистическата идеология. Има и друг проблем - твърдението за Ботевия атеизъм. Това твърдение се появява за пръв път у Захарий Стоянов - в опита за Ботева биография, което твърдение според мен е малко несигурно. Аз лично не се наемам да твърдя нито едното, нито другото. Това, което обаче може да бъде намерено както в стиховете, така и в публицистиката му, е че той е бил много силно антиклерикално настроен, особено към високите етажи на архиереите, които според него идват на мястото на гръцките владици само за да обсебят техните привилегии, и друга полза от тях няма. И второто нещо, което както публицистиката, така и поезията на Ботев доказват, е неговото дълбоко познаване на библейските текстове и притчи. В тази книга, особено във втория том, където правя коментар на неговите стихотворения, аз съм извадил всички позовавания върху старозаветните и новозаветните писания. Той не само ги е чел, той ги е познавал изключително задълбочено.
Неговата функция в историята на Българското възраждане е, че той е дошъл, за да промени една ментална нагласа. Да промени мисленето и моделите на поведение на общността. За да направи това, той е трябвало да се изправи пред тази общност. Знаем, че Освобождението заварва България със 7% грамотно население. Под грамотно разбираме само хора, които могат да четат и пишат, нищо повече...
- А не които са чели Омир и Шекспир...
- Дори Паисий не са чели. Интелигентните хора, образованите, са били под 1%. Така че това е напълно традиционно общество, в него понятия като свобода, достойнство, нация и т.н. не съществуват. Нашите възрожденски деятели е трябвало да ги създадат. И най-силният техен създател е именно Ботев. Как е трябвало да постъпи той? Пред себе си е имал една традиционна маса хора, която мисли и си представя света, стъпила на два мирогледни фундамента - митовете и фолклора, от една страна, и традиционното християнство - всяка неделя, като иде на черква, попът да им чете там от Писанието. Това са двата източника, които са формирали мисленето на нашия предшественик. За Ботев е имало два възможни пътя. Единият е бил да се изправи пред тази консервативна публика и да каже: "Забравете всичко, в което сте вярвали до този момент, оттук нататък ще вярвате в друго!" Хората най-вероятно не само не биха го последвали, ами биха го убили при такова поведение. А Ботев не е бил глупав човек и е направил нещо различно. Той е казал така: "Ще ви представя света такъв, какъвто вие го виждате." И взема мотиви от фолклора, от свещените книги и така ги разработва, сякаш според точно тези мотиви излиза, че ние трябва да сме свободни. Той така трансформира тези знания, че от тях като че органично произтичат идеите за свобода, за национална независимост. Това според мен е най-гениалният ход, който е предприеман в историята на българската духовност. Точно затова всъщност и Ботев е толкова лесно приет. И затова има негови песни, които се пеят още преди да бъдат напечатани където и да било, в някой вестник. Тоест още в момента, в който са написани. Което е уникално.
- А защо такива като Пенчо Славейков не го разбират и дори го омаловажават?
- Голямата граница между Ботев и Славейков е, че Пенчо Славейков е литератор в модерния смисъл на думата. Той пише литература. Докато Ботев е фигура от рода на библейските пророци, цялото му съществувание е насочено към изпълнението на мисия. Той не е много присъща за съвременните времена фигура. Пенчо Славейков си е човек на перото, затова той трудно разбира мисията и функцията на Ботевото слово. Той гледа на Ботев, както се гледа на друг литератор. А погледнато от чисто литературна гледна точка, на Ботев може да му се намерят и кусури - повторения и т.н. Всеки си има вкус.
- Издребняха ли днешните нрави в сравнение с времената на Ботев? Мнозина вярват, че е така.
- И тогава, и сега проблемите са едни и същи. Имало е хора, готови да си сложат главата в торбата, и огромната маса хора, която е живяла заради своя личен дребен материален интерес. Все пак има и съществена разлика. Патриархалният човек може да е прост и невежа, но е притежавал патриархална почтеност. Сега има известна лумпенизация в част от обществото. Патриархалният човек има някаква вяра, и не я прекрачва. Лумпенът няма вяра, дори на себе си. Лумпенът изпада от всяка моралност - при Елин Пелин вече има такива, при Стаматов и Чавдар Мутафов. Днес са още повече.
колкото Ботев са го разбрали, толкова и теб ще те
