Лидерът на крайнодясната гръцка партия "Златна зора" Никос Михалолиакос (вдясно) говори на пресконференция в Атина. Зад него е емблемата на партията му, която напомня свастиката на неонацистите. |
За жалост Гърция не е единствената страна, заплашена от възраждане на нацистката идеология. В Латвия тази година президентът на републиката подкрепи за първи път годишния поход на бившите есесовци въпреки острите критики. В Австрия Партията на свободата, крайнодясна организация, подхранваща носталгия към Третия райх, е фаворит в сондажите за следващите парламентарни избори. В Унгария Унгарското гвардейско движение, което е наследник на Партията на кръстосаните стрели, бившата милиция, която е отговорна за изтребването на евреи и цигани - тероризира еврейското население и носи пряка отговорност за провокирането на смъртоносни нападения срещу роми.
Това възраждане стана възможно чрез систематичните атаки на крайнодесните партии срещу републиканския идеал, който признава, че всички заедно принадлежат на една и съща национална общност. Кампанията срещу човешката "заедност" бе моделирана въз основа на стратегията на Партията на свободата на Херт Вилдерс (Холандия), обявена в началото на 2000-та година. Сърцевината на стратегията е да прикрие расистката реторика зад "културна" борба срещу т. нар. ислямизация на Европа.
В продължаващата икономическа и социална криза, която благоприятства трескавото търсене на изкупителни жертви и засилва страха от упадък на Стария континент, тази стратегия се оказа тревожно ефикасна. Тя даде възможност на крайнодесните партии да подкрепят и дори да станат членове на управляващи коалиции, да банализират расистките и антисемитските изявления. Новата крайна десница утъпка пътя също като партии, които като "Златна зора" могат законно да печелят гласове, докато открито проповядват омраза.
Изправени пред тази ужасяваща ситуация - чийто пример е избирането на неонацистки депутати в гръцкия парламент, - заявяваме нашата солидарност: всички сме гръцки евреи.
Няма да се съгласим на нашия континент евреи, имигранти, мюсюлмани, роми или чернокожи да се страхуват за живота си, защото са такива, каквито са. Призоваваме всички граждани, политически партии, съюзи, граждански общности, интелектуалци и хора на изкуството да се борят с крайната десница, като насърчават и съживяват европейската мечта. Винаги трябва да помним, че тази мечта бе изградена върху руините на нацизма. Не бива никога да забравяме Холокоста. Нашата мечта е за континент без расизъм и антисемитизъм. Тя е проект за общество на "заедността" - отвъд границите.
За да видим тази мечта въплътена отново, трябва спешно да сложим край на две догми. Първо, трябва да отхвърлим догмата на затягането на коланите, която нанесе ужасни поражения, създаде условия за успех на популистки партии и ограбва бъдещето на нашата европейска младеж, хвърлена на жертвеника на вечната икономия.
Второ, трябва да отхвърлим догмата за "крепостта Европа", която служи за разпространяване на антиимигрантски призиви, заключва европейските граници точно когато ключовият елемент на европейската следвоенна идентичност - нейната система за социално подпомагане - изисква запазване притока на имигранти.
Много важно е европейските институции да възобновят своя стремеж към демокрация, социален прогрес и насърчаване на равенството. Трябва да бъдат защитени гражданите, които в условия на криза са прицел на расистко и социално насилие. Европа понася системни удари срещу възловите си принципи и затова твърдо вярваме, че трябва да работим за по-силна Европа - тук и сега. Ако не успеем да вдъхнем живот на европейската мечта, сме обречени на същия кошмар в Гърция и в останалата част от Европа.
Подписано от:
Бенджамин Абтан - председател на Европейското антирасистко гражданско движение, Габриел Аксел - филмов режисьор (Дания), Даниел Барбу - професор в Университета в Букурещ, Дарио Фо - носител на Нобелова награда за литература (Италия), Йован Дийвак - командир на отбраната на обсаденото Сараево, Светлана Ганушкина - ръководител на организацията "Мемориал" (Русия), Антъни Гидънс - социолог (Великобритания), Амос Гитай - кинорежисьор (Израел), Томас Ериксен - професор в Университета в Осло (Норвегия), Беате и Серж Кларсфелд - председател на "Синове и дъщери на депортираните евреи от Франция", Бернар Кушнер - бивш министър на външните работи на Франция, Бернар-Анри Леви - френски философ и писател, Адам Михник - историк, есеист, журналист и бивш член на профсъюза "Солидарност" (Полша), Мигел Анхел Моратинос - бивш министър на външните работи на Испания, Амели Нотомб - белгийска писателка, Оливиеро Тоскани - италиански фотограф, Ели Визел - носител на Нобелова награда, писател (САЩ), A. Б. Йехошуа - писател, есеист (Израел).
Текстът може да бъде подписван в интернет на адрес http://www.weareallgreekjews.eu