На третата година от мандата си харизматикът на Републиката изглежда непобедим, независимо от всичко, което с хабер или с безхаберие ни причини. 30% от българите и днес казват, че биха гласували за ГЕРБ, ако се вярва на социологическите изследвания. А ГЕРБ - това е Борисов, както вече е ясно и на пеленачетата. Опозицията върти и суче покрай тъчлинията на този бистришки тигър, но така и не може да извади достоен съперник насреща му. Ако е вярно, че харизмата се гаси с харизма, сини, червени и центристи спешно трябва да обявят търг за... нов Бойко Борисов. Дежурните кандидати за ролята - Жорж Ганчев, Яне Янев, Волен Сидеров, вече са просто изгърмени фишеци от барутната работилница на прехода. С царя секна и вносът на монарси.
С времето нуждата от опозиционен бойкоподобен лидер става все по-крещяща. Конгресът на столетницата отложи търсенето за догодина. Не сполучиха и мераците на Георги Първанов да се цани за тази роля. Вдясно е фрашкано с харизматични недоразумения от калибъра на Мартин Димитров, а единственият магнетичен, па макар и по зловещ начин, лидер - Иван Костов, бе отритнат от сините. Единствено пожизненият лидер на ДПС Ахмед Доган успяваше да отправя предизвикателства към Борисов, преди онзи да го нокаутира с лафа за "джибрето".
В момента Бойко Борисов изглежда като последния екшън герой, когото никой не е в състояние да спре. Нещо като Роки и Рамбо, взети заедно. А отстрани възторжено го аплодират мъжкарчетата с очилца, покорени от алфа водача, и непохватно му подражават.
Какво може да противостои на Терминатора?
В аморфната левица най-мъжествени засега изглеждат "другарките" Татяна Дончева, Корнелия Нинова и Мая Манолова. Последните две редовно приклещват в "сандвич" премиера по време на парламентарния контрол. Извън този формат обаче храбростта им някак се разпилява заради вътрешнопартийния им конформизъм. В интервю за Би Ти Ви неотдавна Дончева недвусмислено даде заявка, че е готова да изпълни ролята на опозиционния Бойко Борисов, като смеси в точния дозаж махленска реч, футболни шеги и лидерска самоувереност. Дозаж, който би й донесъл успех в българския политически пехливанлък, ако беше мъж. За жена обаче тази химическа формула е противопоказна, понеже не върви на дама с пола и герданче да реди бойковизми и да остроумничи по адрес на Дрогба и Петер Чех.
"Аз съм лидер, то лидер не се става - или си, или не си", не скри амбициите си Дончева, като подчерта отчетливо разликата между родения лидер и избрания за началник, разбирай Станишев. Последният бе наречен "символ на статуквото, което е пет поредни загуби на БСП". Другия си конкурент - Георги Първанов, също погреба с епитафията: "Човек трябва да е великодушен към падналия". С което се нареди на челно място в класацията отляво за бойкообразен лидер.
Вдясно ситуацията е по-сложна, тъй като "Синята коалиция" в парламента само изобразява опозиция, но не е. В този смисъл няма естествена потребност от силен лидер, който да застраши върховенството на Борисов.
Разпадът на коалицията сложи край на отвратителното лицемерие,
продължило близо три години, че, видите ли, традиционната десница е нещо различно от ГЕРБ. Седмица по-късно СДС вече е в органичната си роля на присъдружна партия и от "опозиция" стана "коректив" на властта. От тази ситуация трудно ще се роди нов Бойко Борисов, нищо че синият секретар Борис Марков го докарва на габарит и тежест. Другият мераклия да поведе разбитите за втори път авари, пардон, авери - Румен Христов, не успя да победи дори Мартин Димитров, та камо ли Борисов. Но и двамата оня ден бяха на стадиона да аплодират бистришките "тигри" и техния център-нападател.
И понеже до следващите парламентарни избори БСП няма да може, а "традиционната десница" няма да иска да детронира банкянския герой, ролята на опозиционен Бойко Борисов волю-неволю ще бъде дадена на Меглена Кунева, колкото и неподходяща да изглежда тя. Политическите инженери ще подменят чалгата с класика за разнообразие, но по същество всичко ще си остане по старому. "Хомо балканикус" с дебелия врат, златния ланец и съмнителния морал, както го описа наскоро една германска професорка, ще бъде заменен от "Хомо еврократус" - с очила и чиновническо старание. Така политическите конструктори ще разширят полето си за маневри - или ще подправят милиционерското скудоумие с европейски набухватели, или ще повторят варианта "тройна коалиция", като и в двата случая рисковете за опозиционния Бойко Борисов ще са минимални. Джентълменско, а?
Търси се опозиционният Бойко Борисов!
Напразно. По теорията на вероятностите, лидер като Борисов ще се роди след 2030 година. Тъй че търсенето следва да започне най-рано към 2055