ГЕРБ категорично отхвърли възможността за смяната на турските имена на улици, площади и исторически местности с български, въпреки че неговите общински съветници във Варна и Бургас подкрепиха започналия нов "възродителен" процес на географските наименования. За промяната в отношението на властта съобщи земеделският министър Мирослав Найденов в парламента, който реагира на декларацията на ДПС по въпроса. Найденов обаче уточни, че това не бива да се приема като подкрепа за партията на Ахмед Доган.

"Смятаме, че историческата памет трябва да бъде пазена такава, каквато е. Ние имахме злощастен опит от миналото за смяна на имената на хора, който се провали тотално", обясни агроминистърът. Според него същото фиаско ще претърпи и всеки опит за преименуване на улици и местности. Лично премиерът Бойко Борисов дал инструкции на представителите на ГЕРБ в общинските съвети да не подкрепят подобни инициативи, тъй като решенията се взимат на местно ниво, обясни Найденов. Той посочи, че има консенсус по този въпрос и между партиите в парламента с изключение на "Атака".

"ПГ на ДПС изразява категоричното си несъгласие със зачестилите напоследък актове на преименуване на географски места, градски квартали, природни и културни забележителности", каза Лютви Местан. Той определи това като политически взлом в естествената територия на езика и дискредитиране на етническата толерантност на поликултурното общество на България, която е страна - членка на ЕС. Според Местан актовете на преименуване на Джумаята в Пловдив на пл. "Римски стадион", на Кабакум във Варна на Големия пясък и други са "недалновидна, груба, недопустима политическа намеса в природата на езика". Той изтъкна, че така се заличава и културната памет. Местан напомни, че втората част от името на Будапеща произлиза от българската дума пещ, но никой в Унгария не се е сетил да го пипа. "Езикът не се развива по нечие предписание", заяви Местан. И допълни, че времето пази езика и поколенията ще си уговарят любовните си срещи при Джумаята, а не при "Римския площад", и то не защото са по-малко патриоти.

Според източници на "Сега" гневът на ДПС е провокиран най-вече от готвеното преименуване на местности край Варна. То има интересна хронология. Идеята бе лансирана през февруари от общинския съветник на ВМРО Костадин Костадинов, а колегите му от ГЕРБ, които имат мнозинство в местния парламент, я приеха с неохота. Още тогава съветници от управляващата партия говореха под сурдинка, че се страхуват от скандал и не могат нищо да направят без одобрението на Бойко Борисов. Кметът Кирил Йорданов пък искаше да проточи въпроса и предложи организирането на референдум. На едно от заседанията на комисията по култура кметските чиновници заявиха, че преименуването е въпрос на национална сигурност, макар че същата комисия редовно сменя нетурски имена. В крайна сметка бе решено да се създаде комисия, която да умува по въпроса.

На 16 май варненският общински съвет одобри по принцип смяната на имената на 220 географски обекта. Повечето от тях касаеха местности, в които са разположени ниви и гори - Белия ямач, Боаза, Бонджук дере, Боклук тарлъ и т.н. На сесията дискусията мина вяло, възражения имаше единствено за преименуването на Кабакум, тъй като местността била утвърдена туристическа дестинация. Бе даден срок до юнското заседание да се обсъдят евентуални нови предложения за имена. Два дни по-късно в резиденция "Евксиноград" Борисов домакинства на колегите си от Турция и Катар Реджеб Ердоган и Ал Тани. Веднага след тях за среща с българския премиер влезе Кирил Йорданов. Още тогава плъзна информация, че двамата са обсъдили темата и Борисов категорично е отхвърлил смяната на имената.

След още три дни във Варна за среща с Йорданов и председателя на общинския съвет Николай Апостолов (ГЕРБ) пристигна турският посланик Исмаил Арамаз. Официално бе съобщено, че те са обсъждали договорените от премиерите инфраструктурни проекти, макар че община Варна няма особено отношение към тях. Пред журналисти Арамаз заяви, че ще уважи решението за преименуване, но се надява да бъде взето демократично. Припомни, че част от названията в Турция носят гръцки имена, и изрази надежда, че решението ще бъде взето в "духа на ХХI век". Веднага след това съветниците от ГЕРБ започнаха да разправят, че с преименуването на бива да се бърза, можело да се организира референдум, трябвало да бъдат подменени нотариални актове и т.н.

Не е ясно обаче дали позицията на Борисов ще предизвика отмяна на "възродителния процес", който протече в Бургас миналата есен. По аналогичен начин тогава 250 турски имена бяха сменени с българските им аналози. Промяната стана с гласовете на ГЕРБ.