(продължение от миналия четвъртък)

Император Александър I е бил изглежда уверен напълно, че Тилзитският мирен договор (7 юли 1807 г.*) няма да е дълговечен. Не само мащабното превъоръжаване, което тече с бясна скорост, е следствие от тази увереност. До началото на юни е свършено на практика всичко, което е трябвало да се направи, за да не се допусне катастрофа.
С нарочен императорски манифест на 4 април 1812 г. са свикани под знамената мъже от цялата Руска империя. За точно два месеца нормативно по двама на всеки 500 жители на обширната държава са зачислени към действащата войска.
В началото на пролетта на 1812 г. император Александър завършва и трескавата дипломатическа подготовка. Подписаните от Франция съюзни договори с Прусия и с Австрия (през февруари и март същата година) са сигурно указание, че Наполеон замисля нещо голямо. На 5 април император Александър подписва Руско-шведския съюзен договор, а на 28 май - Букурещкия мирен договор между Русия и Турция.
Съществуват данни, че част от възникналото след френското нашествие широкомащабно партизанско движение е подготвяно предварително. Още в края на юни и в началото на следващия го юли значителни запаси от храни в прибалтийските и в беларуските земи са организирано унищожавани, за да не попаднат у завоевателите. Предварително подготвено е и разрушаването на мостове, прекъсването на важни пътища.
Партизанското движение в тила на настъпващите Наполеонови войски придобива масов характер в края на юли и началото на август, когато нашествениците са вече в Смоленска, Калужка и Московска губерния. Разрастването на някои партизански отряди до 7 хиляди души, предимно селяни и предварително определяни войници и офицери от редовната руска войска, е неочаквано за император Александър даже. В партизанските отряди се създаван и конни подразделения, като цяло те са добре въоръжени.
Когато народът започне да се самоорганизира и предприема действия, чийто размах не му е предварително зададен, управляващите започват да се гърчат в страх, посоката на народната борба не винаги може да се предвиди. Въпреки това повечето руски генерали - и М. Кутузов, и М. Барклай де Толи, и А. Ермолов, подкрепят всячески партизанското движение, сред което се открояват легендарни партизански командири като В. Кожин, С. Емелянов, В. Половцев. Отдавна е отчетено, че партизанското движение в тила на Наполеоновата войска има и решаваща понякога роля в развитието на военните действия.

* * *

Наполеоновото настъпление се подготвя военно главно във васалното Варшавско херцогство (вж. Извори в текста от миналия четвъртък), но и в земите на тогавашна Източна Прусия. Наполеон сам избира името на нашествениците - Великата войска. На първа бойна линия, на втора линия и в запас Великата войска наброява общо 640 хиляди, снабдени с 1372 оръдия и представлява страшна сила. Едва половината от тях са французи, останалите са набирани от цяла Европа - швейцарци, немци, италианци, а 5-и корпус е изцяло полски, начело с Юзеф Понятовски, племенник на последния полски крал.
За отбрана на западната граница на Руската империя са предвидени три значителни военни съединения. Към началото на военните действия те са разположени основно в земите на днешна Литва, Беларус, и най-западните части на Украйна. Първа западна войска е командвана от военния министър М. Барклай де Толи, тя е и най-мощна - 137 хиляди въоръжени мъже с 550 съвременни за времето си оръдия. Втора западна войска е под командването на княз П. Багратион и наброява 45 хиляди, заедно със 170 оръдия. Трета резервна войска е начело с генерала от кавалерията А. Тормасов.
Главна цел на настъпващата Велика войска е да се вклини между трите руски западни войски и да ги разгромява една по една. По първоначалните руски планове, приети по идея на пруския генерал Фул, военен съветник на император Александър I, на брега на Западна Двина се създава укрепен лагер на Първа западна войска. Нападащата Наполеонова войска трябвало по замисъл да бъде унищожена тук, нападната в тил от съединенията на княз П. Багратион. Този изключително опасен за руската отбрана план е отхвърлен окончателно след 10 юли и сражението при с. Салтановка, в резултат на което Първа и Втора западни войски се съединяват при Смоленск. Първоначалният Наполеонов план е разбит окончателно. Оттук насетне руските войски ще дават само кратки откъслечни сражения, като избягват и отлагат главния сблъсък. В крайна сметка руските планове от средата на юли носят незапомнен успех за империята, както добре знаем.

* * *
Личните писма на руските императори, назовавани в оригиналите с латинското "рескрипт", са отправяни само до членове на императорското семейство и до най-висшите държавни служители. Тези писма могат да съдържат похвала или упрек, с тях се възлага някакво особено важно поръчение понякога. Получаването на такова писмо от най-висшите държавни служители е знак за особена привилегия. Личните писма владетелят обичайно, поне в началото на ХIХ в., пише собственоръчно, по-късно и особено в началото на ХХ в. той само ги подписва. В тези писма няма нищо излишно, случайно или непремислено, те изразяват съвсем точно владетелските мисли.
В свое лично писмо до граф Н. Ив. Салтиков от 25 юни (вж. Извори) император Александър I вмъква едно изречение, което сякаш стои не на мястото си, откъснато някак от общия поток на мисли - "Император Наполеон си е наумил твърдо да разори Русия." Вярвал ли е наистина император Александър I в тези си думи, или те са само литературен похват за засилване на внушението? Или израз на раздразнение?
Действията на Наполеоновата войска в завзетите руски земи, а и изчакването в завзетата Москва, ни насочват навярно да търсим по-литературна причина за казаното от руския император. Наполеон е имал съвсем други планове, нищо не е искал да разорява за разлика от следващите мащабни нашественици в руските земи след 129 години точно. Безкрайно комплексиран от физическите си недостатъци, някои от тях видими само в мигове на интимност, френският император жадува подчинение - от владетелите, от войските, от жените около себе си, нищо повече от пълно и безпрекословно подчинение. От този тип исторически мъже трябва винаги да очакваме най-големите и най-страшни изненади. Особено ако не са твърде умни.

*датите в текста са по нов стил

Извори

"Френските войски навлязоха в пределите на НАШАТА Империя. Най-вероломното нападение беше отплата за строгото [НИ] придържане към съюза [сключен в Тилзит на 7 юли 1807 г.]. АЗ за запазването на мира използвах всички средства, съвместими с достойнството на Престола и ползата на МОЯ народ. Всички МОИ старания бяха безуспешни. Император Наполеон си е наумил твърдо да разори Русия. Най-умерените [НИ] предложения останаха без отговор. Внезапното нападение показа наяве неискреността на потвърждаваните доскоро миролюбиви обещания. И затова не МИ остава друго, освен да вдигна оръжие и да употребя всички дадени МИ от Провидението начини за отразяване на силата със сила. АЗ се надявам на усърдието на МОЯ народ и на храбростта на войските МИ. Заплашени непосредствено в домовете си, те ще ги защитят с присъщата им твърдост и мъжество. Провидението ще благослови праведното НАШЕ дело. Отбраната на Отечеството, запазването на независимостта и честта народна НИ принуди да се препашем за бран. АЗ няма да сложа оръжие, докато ни един неприятелски воин не остане в Царството МИ. Оставам към вас с благосклонност."

Лично писмо на император Александър I (1801-1825) до председателя на Държавния съвет и на Комитета на министрите на Русия граф Н. Ив. Салтиков от 25 юни 1812 г.

"Във февруари месец френските войски преминаха Елба и Одер, насочвайки движението си към Висла. Оттогава войната изглежда неизбежна. ГОСПОДАРЯТ ИМПЕРАТОР се реши да предприеме само мерки на предпазливост и наблюдение, с надежда да постигне още продължение на мира, поради което разположи войските свои съгласно с тези си намерения, като не искаше от себе си да подаде ни най-малък повод за нарушаване на спокойствието. Това беше особено добре прието поради това, че опитът от миналите случаи на отбранителни боеве и разположението на нашите граници подбуждат към предпочитане на отбранителната война пред настъпателната, поради значителните сили, подготвени от неприятеля по бреговете на Висла.
В края на април френските сили бяха вече събрани ... Военните действия започнаха не преди 12 юни, което е доказателство за уважението на неприятеля към приетите от нас против него мерки ...
Известие за военните действия от главната квартира, 29 юни 1812 г.

*Правописът и словоредът са предимно запазени и при превода.