- Знаеш ли, че след смъртта грешните българи попадат отново в България? - попита ме комшията.
- Чувал съм тази теория - отговорих, - тя се базира на неуредеността на държавата ни и тъй като ние като българи сме я направили такава, значи справедливостта, разбирана като морална правота, тържествува по нашите земи.
- Аз пък мислех, че е виц... - измърмори моят човек и притича до магазина отсреща за по още една бира, без се пазарим за стотинките.
Докато го нямаше, обмислих набързо съвременните български реалии и стигнах до извода, че е време нещата у нас да се променят. А докато комшията пресичаше обратно улицата с бири в ръце, съставих и план за действие.
Той ми подаде шишето, чукнахме се и отпихме. После ме попита:
- Според теб, комши, кой е подпалил Витоша до Бистрица?
Изтръпнах. Да не е надушил какво готвя?! Надали, просто се интересува. Пък и хората трябва да се подготвят, няма как...
- Който има изгода, той я е подпалил - отговорих. - Някъде, като изгори гора, после я хотел изникне, я просто някой продаде дърветата и си купи джип.
Комшията кимна:
- Гадове!
- Или може би родолюбци? - подметнах уж небрежно.
Той се ококори:
- Защо?!
Заговорих внимателно, отчетливо, сякаш галех стресирано бездомно куче:
- За да построиш, трябва да изгориш - така е по земите български. Можем да го променим, но трябва ли? А не е ли това най-верният начин за промяна?
Той ме слушаше със зяпнали уста. За да ги затворя, казах "Наздраве!". Сетне продължих:
- Ще изгаряме, комши, до чисто ще изгаряме!
- Как така?! - сепна се той.
Веднага дадох пример:
- Изгаряме онзи стъклен кретенотест на "Раковска", извозваме въглените и парчетата стопено от огъня стъкло и след това на чисто построяваме отново къщата на Стамболов.
Той си го представи и блажено се усмихна, в това време аз изпих половин бира на малки глътки. Заговорих пак:
- Много има за изгаряне, комши! Ще трябва и ти да се включиш!
- Щом трябва... - сви рамене той. - Обаче само двамата ще се справим ли?
- На баджанака зет му е без работа, ще включим и него.
Моят човек видимо се поуспокои.
- И какво? - попита той.
Дадох ясни инструкции за действие:
- Изгаряме!
- Наред ли?
- Не, разбира се! Кремиковци ще го подпалим от четирите края, обаче Банско не, там на пет хотела един ще оставим.
- Обаче Слънчев бряг ще го подпалим от първата вятърна мелница на моста към Стария Несебър, та чак до Емине!
- Съгласен!
Стиснахме си ръцете. Време беше за бира и мой ред беше да дам стотинки. Нямаше как, бръкнах се и тъкмо комшията да тръгне към магазина отсреща, по сенчестата страна на улицата се зададе комшията от другия вход. Като стигна при нас, спря и се загледа в бирите.
- Какво правите? - попита.
- Ще изгаряме наред! - отговорихме енергично.
- Защо?
- За да градим на чисто!
- Вие ли?
- Е кой друг?!
Комшията от другия вход се зачеса по тила, което предвещаваше изказване. Така и стана:
- За изгарянето ясно, ще се справите. Ама с градежа... Нали ви гледам, 1300 години градите и работата е стигнала до изгаряне...
Замерихме го с камък и той побягна с подвита опашка по слънчевата страна на улицата...
|
|